Книгата "Белези от Рая" представя в сюжета си една добруджанска легенда, която преплита темите за стремежа към истината, силата на любовта и белезите, които всички носим в душите си.
През 30-те години на миналия век, в една пролетна утрин млад мъж пристига в село Саръ меше, търсейки работа като овчар в чифлика на богат земевладелец. Будните му очи, спретнатите дрехи и интелигентен изказ обаче подсказват, че други причини са принудили младия Йорго да пропътува дългия път от родното Яврово, разположено в полите на Родопите, до Южна Добруджа, където суровата действителност все още е диктувана от юмрука на румънските управници. Година по-рано баща му е потърсил препитание при същия чорбаджия, но когато идва разпус, той така и не се прибира у дома. Решен да разкрие какво се е случило, Йорго тръгва по следите му, които го въвличат в размирната атмосфера на една райска земя, разкъсвана между световните интереси и вътрешните борби за власт и богатство.
Вместо отговори, момъкът открива все повече и повече въпроси... и една любов – омагьосваща, но и бурна и опасна като морето, споделя авторът Добри Станчов:
"Не е исторически роман, художествена измислица е. Но има реален исторически факт – времето, когато Южна Добруджа е била под румънска власт. Един отрязък от българската история, за който малко се говори. Трябваше да нагодя героите в тази историческа действителност. Информацията съм си набавял от книги, реферати, интернет. Пред главния герой Йорго, който е младеж основното предизвикателство е, че отива в непозната земя, под друга власт, и му се налага да работи като овчар, за да открие истината за баща си. Носи вина затова, че оставя баща си да отиде аргатин в Добруджа и последния му дълг е да намери гроба му, бори се да запази здравия си разум от предизвикателството на любовта му към Калина. Това е любов от пръв поглед, героинята става по-дръзка и решителна заради нея, Йорго става по- колеблив, заради последствията, които може да има, ако разкрият любовта си."
Книгата съдържа и речник на непознатите думи на финала на книгата и представя в сюжета селото и селския бит. Авторовата реч е главно на съвременен език. А диалектната форма е основно в пряката реч.
