Между политическите граници, общите традиции и невидимата нишка на фолклора, която обединява балканските народи, в "Нашият ден“ коментира д-р Ивайло Марков от Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей към БАН.
"Част съм от Института от 2008 г., когато станах докторант там и когато започнах да работя по темата за трудовите миграции на албанците от днешна Северна Македония към различни части на света, включително към източните части на Балканите. Акцентът на моето изследване беше върху съвременния период от Втората световна война насам“, посочва той.
Етнологията на миграциите става едно от основните полета на научните занимания на д-р Марков. През годините се оформя и още едно важно поле – изследванията на природното и културното наследство в контекста на местното развитие. Важен акцент са изследваните в контекста на социалните и културните всекидневни практики и връзките, които индивиди и групи поддържат и развиват, както и тяхното отражение върху местата, изпращащи мигрантите, споделя етнологът:"Не само у нас имаме такива процеси като изселването на българските турци, което се случва на няколко вълни през XX век. Но и в съседните на нас държави имаме подобни процеси, когато под политически натиск са се случвали подобни изселвания на различи групи население“, припомня експертът.
Етнологът е работил и продължава да работи сред различни етнически, религиозни, културни и социални групи (част от които разпръснати през държавните граници) в няколко страни на Балканите – Албания, България, Косово, Словения, Сърбия и Северна Македония.
За всеки човек, който е пътувал из Балканите, става ясно, че ние имаме много сходства в манталитета си, във всекидневието си. Сходства, които се дължат на исторически наслагвания. Все още има спор, коя е родината на киселото мляко – България, Гърция или Турция. Подобни млечно-кисели храни има в различни части на света, допълва етнологът.
"На Балканите се опитваме всичко да придърпаме, за да кажем "това е наше". Подобен процес се наблюдава още в края на XIX век по отношение на родово-семейния празник – в България се нарича "Служба“, в Сърбия "Слава“. Сръбските изследователи твърдят, че изконно там, където той се празнува, там са сръбски територии. От своя страна български автори отговарят на тези искания и показват, че подобни празници има и в България, дори в Албания“, казва д-р Ивайло Марков.
В балканската традиция, дори в рамките на едно семейство, е обичайно единият брат да заема просръбска позиция, другият – пробългарска, третият – промакедонска.
"Не мисля, че признаването на малцинство в Македония или някъде другаде задължително ще доведе до някакви конфликти. Но това не бива да се изключва, когато бъде политизирано“, твърди експертът.
Според д-р Ивайло Марков трябва да се търсят повече възможности за междукултурен обмен, трансграничен. Хубаво би било, ако всички тръгнем по европейския път на развитие и тези граници нямат това значение, което имат в момента – да разделят. А да придобият значението на мост за свързване на населенията от двете страни.
Целия разговор с д-р Ивайло Марков можете да чуете в звуковия файл.
