Липсата на аптеки в селата е проблем, който от години не намира своето решение. Аптеките във Варненска област са по-малко от предвидените на глава от населението. Съгласно формулите, наличните аптеки за Област Варна надвишават минималния брой, но това е само за сметка на град Варна, където има голяма концентрация. За всички останали общини от областта минималният брой аптеки не е изпълнен. Тези данни са на Областна администрация-Варна, където преди няколко дни заседава специална комисия с представители на различни организации. На нея беше приета и Областна аптечна карта, която ясно очертава проблема с недостига на аптеки в някои общини.
Идеята за създаването на аптечна карта на национално ниво се зароди още преди две години в разгара на пандемията. Нейната цел е да коригира струпването на аптеки в големите градове за сметка на по-малките населени места. Вече сме 2022 година, а Варна е един от примерите, че концентрацията на аптеки в големия град за сметка на по-малката община е все още налице. В морската столица към момента действащите аптеки са 159 при изчислен необходим минимум от 106. Не такава е ситуацията в другите общини във Варненско. Пример - в община Аврен аптеката е само една, а е разписано, че трябва да има поне 4. В община Аксаково има 3 аптеки, при необходими 10. Затова и най-честият отговор, когато попитаме жителите на селата в областта има ли аптека е „нямаме аптека”.
Кметът на село Засмяно в Община Аксаково Тодор Атанасов, както и други негови колеги сами снабдяват жителите на селата с лекарства.
„Тъй като разполагам с високопроходим автомобил и през зимните месеци аз купувам лекарства на жителите на селото”, коментира Атанасов. Възрастните жители на село Нова Шипка в Община Долни Чифлик пък получават лекарствата си благодарение на патронажната грижа. Останалите отиват със своите автомобили до най-близката аптека, която е на 3 километра.
Същата е ситуацията в селата Казашка река, Куманово и Бозвелийско.
В Община Вълчи дол през 2020 година заработи отново общинската аптека. Днес обаче тя отново е затворена, а помещението се дава под наем.
Още преди две години, от Българския фармацевтичен съюз съобщиха, че България е втора или трета в ЕС по брой аптеки на глава от населението. И тук е парадокса – на фона на тази статистика, хиляди български граждани от по-малките населени места остават без достъп до лекарства. Има вече и аптечна карта. Как обаче тя ще помогне и има ли решение за този проблем е въпрос, който стои на дневен ред.
Даниела Мутафчиева, председател на Регионалната колегия на Българската асоциация на помощник-фармацевтите припомни, че проблемът с недостига на аптеки по селата се е появил след законови промени през 2011 година.
„До 2011 година помощник-фармацевтите работиха в аптечни филиали, които отпускаха лекарства и даваха консултации. Във всяко малко село имаше аптечен филиал или аптечен пункт. След тази промяна на закона вече помощник-фармацевтите не могат да изпълняват рецепти. И така малките населени места се оказаха без снабдяване с лекарства. Нашата идея е помощник-фармацевтите отново да могат да изпълняват рецепти. Нашето становище след заседанията за аптечната карта е, че кметовете на общини могат да инициират законови промени”, коментира Мутафчиева.
Според нея, в пазарна икономика няма кой и как да застави магистър-фармацевти да отворят аптека.
„Те нямат финансов интерес да разкрият аптека”, поясни още тя.
Чуйте репортажа на Иван Барбов:
