Това каза пред БНР бизнесменът Кирил Вътев, член на Асоциацията на месопреработвателите.
Днес трябва да се постави началото на неформални разговори, допълни той и уточни, че до момента законопроектите за браншовите организации ги разделят и скарват помежду им.
От 1992 г. са първите законопроекти за Закон за браншовите организации. До ден днешен няма влязъл дори на парламентарна комисия, посочи месопреработвателят.
В една държава, в един бранш може да има само една браншова организация със структури по места. Не може в един бранш да функционират повече от една, стават грозни скандали, а този антагонизъм не помага на никого, подчерта Вътев. По думите му е необходимо самоорганизиране на аграрния сектор.
България от водеща аграрна страна в момента не стои конкурентноспособно на международния пазар. Зърнените и маслодайните продукти са там, но от над 80 култури стигаме до 42, коментира генетикът акад. Атанас Атанасов, един от водещите земеделски учени у нас.
"Ние нямаме вече национална сигурност в областта на семената. Остави машини, торове, пестициди. Утре, вдругиден, при някои неудачи, България може да се окаже в ситуацията, че не може да задоволи елементарната си продоволствена сигурност", заяви той.
Аграрната камарата трябва да включва в себе си национално представителни организации, посочи Радостина Жекова, председател на Добруджанския съюз на зърнопроизводителите, който е част от Националната асоциация на зърнопроизводителите. Според нея първо трябва да има Закон за браншовите организации, а после да се създаде национална аграрна камара.
Има организации, които не работят, отказват да направят локални структури, но когато има закон, който те принуждава да създадеш работещи, а не бутафорни структури, тогава няма да имаш избор – или ще оцелееш, или не, коментира Жекова в предаването "Преди всички".
Политиците нямат интерес да има силни гилдии, каза тя.
"Няма нужда от разговори с политици, трябва браншовици да си решим проблема помежду си", посочи Кирил Вътев. По думите му има "ментета", които трябва да се изчистят, но има и малки организации, които не са толкова мощни.
Акад. Атанас Атанасов е категоричен, че не може от водеща аграрна страна да сме вносител на продукция, като това кореспондира с "влошеното здравословно състояние на българската нация".
Трите гледни точки чуйте в звуковия файл.