Освен полемиките около отказа за приемане на България в Шенген, тече и друг важен дебат – за приемането ни в еврозоната. Първоначалните намерения бяха това да се случи в началото на 2024 година, но все по-често се чуват гласове за отлагането на този процес по различни причини.
Днес Народното събрание приетото на първо четене решение за нов начин на определяне на минималната работна заплата. Механизмът предвижда минималното възнаграждение да е поне половината от средната брутна заплата през предходните 12 месеца. Това означава увеличение от 710 на 850 лева.
Специфичното при нея е, че има противопоставяне между служебно правителство и парламент, а и опит за изземване на функции. Минималната заплата се определя от правителството. То, като служебно и поради липсата на нов бюджет, не желае да я променя към момента. Единственият ход на парламента, където различните партии искат да се позиционират добре пред гласоподавателите, е да се опита да принуди правителството да предприеме определени ходове. Няма как парламентът да гласува конкретен размер на минималната заплата, но може през механизъм, като определяне на определен процент от брутната, да задължи служебното правителство изпълни това решение“.
Той смята, че сега не е моментът да се приема такова, при това толкова бързо.
„Със сигурност има нужда от повишение на минималната работна заплата, но затова имаше нужда и от нов бюджет, както и от редовно правителство, което да предприеме тези стъпки“.
Петър Ганев коментира и спорните моменти около влизането на страната ни в еврозоната през 2024.
„Дебата за влизането в еврозоната продължава на политическо, експертно и институционално ниво. Това е едно решение с дълга история. Влакът е тръгнал и е изминал голяма част от пътя. През последните 5 години имаше писма със заявени намерения, изпълнени ангажименти и влизане в чакалнята. Това не означава, че дебатът е мъртъв, но се предприемат технически стъпки, тъй като това е препотвърдено и от парламента“.
Технически и законодателно би трябвало да можем да извървим пътя към еврозоната, но големият въпрос ще бъде политически, посочи икономистът.
„Има два елемента- чисто политически, когато се гласуват последните текстове от Закона за БНБ, което вероятно ще е в началото на следващата година, дали консенсусът ще се запази, както и дали ще изпълним показателите към момента на замерване. Там ще се види дали отговаряме на инфлацията и другите критерии“.
Вратата от страна на Европа е отворена, заяви още той.
Цялото интервю на Георги Марков с Петър Ганев може да чуете в звуковия файл.
