Колко ефективно ще работи така нареченият таван върху цената на руския петрол и кой ще контролира прилагането на този механизъм?
"Най-забавното е, че според мен не е нужно да се контролира особено. Защото страните, които въведоха таван на цената на руския петрол вече съвсем се отказаха да го внасят - 100 процента. Въвеждането на този таван повлия на пазара по-скоро психологически.
Виждаме, че китайските компании вече казаха на руските доставчици, че ако искат да продават на спот пазара, трябва да предложат отстъпка от цената. Те не употребяват думата "таван". Руските компании се опитаха да продадат петрола си в Пакистан. Всички пакистански компании поискаха цена от порядъка на около 40 долара за барел. Всички разговори на тази тема приключиха. Някои индийски компании вече се отказаха, а други негласно дадоха да се разбере, че очакват големи отстъпки.
Фактически Русия вече няма възможност да продава петрол на цена над тавана. В редица случаи продава на много по-ниска цена. В печата се появиха съобщения, че Русия е купила едва ли не 300 стари танкера, за да превозва петрол, заобикаляйки санкциите. Да заобикаля санкциите означава да продава на по-висока цена от тавана. Парадоксът е, че можете да купите колкото си искате танкери, но цената ще си остане по-ниска от тавана. Защото клиентите просто не искат да плащат скъпо. Виждат, че пазарната цена на руския петрол е ниска."
Какви количества петрол ще успее да пренасочи Русия от Европа към Китай, Турция и Индия?
"Страните, които въведоха ембарго, са купили миналата година 51 процента от целия износ на руски петрол. Това са 118 милиона тона годишно. Те трябва някъде да се пласират. Въпросът е къде.
Първо всички започнаха да гледат към Китай. Руският петрол се доставя в Китай по тръбопровода Източен Сибир-Тихи океан, чийто капацитет е максимално запълнен. Част от петрола се добива на Сахалин, но той отива не само в Китай, а къде ли още не - от Сингапур до Тайван. Няма възможност обаче да се увеличат доставките на суров петрол в Китай над пропускателната способност на всички трасета. Максималният обем, регистриран през последните години, е 83 милиона тона.
По-нататък - да видим Турция. Да, Турция увеличи доставките на руски петрол тази година. От около 12 процента до 26 на сто през декември. Теоретично е възможно в Турция да бъдат доставени до 20 милиона тона годишно. Освен това петролът трябва да стигне не до турските черноморски пристанища, а до средиземноморските, където са разположени основните нефтопреработващи заводи на Турция. Така или иначе танкерите трябва да минат през Босфора и Дарданелите.
А в Индия също искат големи отстъпки. На всичкото отгоре има и конкуренция от страна на иракчаните, които бяха на първо място сред доставчиците на петрол в Индия. Те обявиха, че се готови да продават на по-ниска цена от Русия, за да запазят пазара си в Индия, който е много важен за тях."
Ще предизвикат ли европейското ембарго и таванът върху цената дефицит и следователно поскъпване на петрола на световния пазар?
"Ако погледнем цените на световните пазари, ще видим, че след въвеждането на ембаргото те падат, а не се вдигат. Путин каза, че ще тръгнат нагоре след въвеждането на ембаргото и на ценовия таван и че без руския петрол ще настъпи крах на световната икономика. Оказа се, че не е така. Първо, сега на пазара има излишък, а не дефицит на петрол. Виждаме, че страните от ОПЕК и ОПЕК+ не си изпълняват квотите за добив, които са договорили помежду си. Саудитска Арабия например може достатъчно бързо да увеличи добива си с от милион и половина до 2 милиона барела на ден."
Вицепремиерът Александър Новак каза тази седмица, че може да се стигне до незначително намаляване на добива на петрол в Русия. С колко ще се наложи да бъде съкратен добивът?
"Ще намалее, като никой няма да купува толкова петрол, колкото преди! Ще намалее още повече, когато през февруари-март започне да действа ембаргото и върху руските петролни продукти. Те не могат да бъдат пласирани на китайския или на индийския пазар, защото китайците и индийците имат нужда от суров петрол. Тези две страни са нетни износители на петролни продукти. Когато започнат да действат и двата вида ембарго - на суровия петрол и на петролните продукти - ще се наложи повече от половината добив да бъде прекратен."
Какво ще означава това за петролната индустрия и за приходите в бюджета?
"Ще трябва да се ликвидират и консервират петролни находища и да се закриват цели предприятия, от които зависят цели селища, малки градове. Ще се наложи да се закриват и мощности на нефтопреработвателните заводи. Ще се лишат от работа многобройните компании, които обслужват нефтогазовия отрасъл. Всичко - от строителството и транспорта до снабдяването. Сметнахме, че нефтогазовият отрасъл и компаниите, които го обслужват, осигуряват 60 процента от приходите във федералния бюджет. Ако изчезне половината от износа, просто ще се изпарят около 30 на сто от приходите в бюджета."
Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков заяви, че таванът върху цената на петрола няма да повлияе на хода на т.нар. "специална операция", защото руската икономика разполага с всичко необходимо, за да осигури продължаването й. Съгласен ли сте с Песков?
"Съгласен съм, колкото и да е странно. Защото, разбира се, той говори много лъжи. В дадения случай обаче Песков казва, че няма да спре войната на украинската земя. Т.е. кой ще плаща за финансовите загуби? Данъкоплатците. Данъците върху бизнеса вече скачат. Увеличиха данъка върху добива на полезни изкопаеми. Иззеха специално от финансите на "Газпром". Увеличиха данъка върху доходите на компаниите, които изнасят втечнен газ. Въведоха нова система за плащане на акциза на бензиностанциите. Това също е увеличение. Увеличиха битовите сметки. С 9 на сто скочиха сметките за газ за населението и за промишлените потребители. Следващата година ще се повишат още повече и акцизите върху горивата, и цената на газа в Русия. Щом няма доходи от чужбина, значи цялото население трябва да плати за това. Съвършено правилно! Да, подготвили сме се, както казва Песков."
