Мнението е на Михаел Мартенс, кореспондент за ЮИЕ на "Франкфуртер алгемайне цайтунг".
"Но не само това - ЕС сам си беше поставил целта да модернизира и демократизира държавите, които кандидатстват за членство. Точно тази цел обаче Брюксел изостави през последните години. Аз продължавам да мисля, че разширяване скоро няма да има, но признавам, че се полагат усилия за промяна. Друг е въпросът, дали ще се увенчаят с успех", коментира Мартенс пред БНР.
Като кореспондент пътувате много в региона, говорите с хората. Как се променят нагласите, вярват ли все още на ЕС?
"През последните години ЕС загуби голяма част от доверието на хората. Доказват го действията на съюза. През 2004 година беше първата голяма вълна на разширяване. Десетте нови държави преговаряха не повече от 4-5 години. През 2007-ма се присъединиха България и Румъния, които преговаряха по-дълго. Хърватия води още по-дълги преговори. А от 2013 година насам не се случва нищо. Сърбия и Черна гора преговарят вече 10 години и въпреки това са много далеч от финалната права за членство.
Перспектива за скорошно разширяване няма, защото 27-те не го желаят. Казах в началото, че има промяна, че се полагат усилия. Да, на пръв поглед е така, но се съмнявам, че и на втори поглед е така. Френският президент Еманюел Макрон например непрекъснато повтаря, че ЕС и сега не работи добре, когато страните членки са 27. Какво остава, когато набъбне на 32 или повече. Независимо дали сме съгласни с Макрон, това е мнението на президента на Франция. Дори Макрон утре вече да не е президент, Франция няма да си промени мнението. Германският канцлер Олаф Шолц също няколко пъти заяви, че разширяване не може да има преди реформа на ЕС и преминаване към повече решения с мнозинство вместо с единодушие. Полша обаче никога няма да се съгласи с такава реформа! И ако сложим двете изказвания на Шолц на везните: „Искаме да приемем Западните Балкани“ и „Трябва да реформираме ЕС“, което за момента е невъзможно, заявката на канцлера за членството на Западните Балкани значително олеква."
Ясно е, че скоро няма да има нови страни членки от Западните Балкани. И тъй като започнахме разговора с желанието на ЕС да обвърже тези държави със себе си, какво в такъв случай може да предложи Брюксел вместо пълноправно членство?
"Трябва сериозно да помислим как да съживим интеграционния процес на Западните Балкани. Вероятно една идея, която напоследък чувам все по-често, има потенциал да бъде ключът към отприщването на този процес. Преговорният процес за пълноправно членство продължава, но с една нова междинна цел, която е реалистична и постижима: влизането в единния пазар. Това би донесло сериозна промяна в живота на хората във всички страни от Западните Балкани. Защото те ще бъдат третирани като пълноправни европейски граждани. Дали ще отворите фирма в Белград или Хамбург или Париж - няма да има значение. Ще отпаднат ограниченията при пътуване, ще отпадне граничният контрол. Ако ме питате, аз бих приел Западните Балкани в Шенген, но това е друга тема.
С други думи: хората ще почувстват промяната, а в същото време съображенията на Макрон ще бъдат зачетени, защото шестте държави няма да са пълноправни членки на ЕС с право на глас и гражданите им няма да могат да гласуват за Европейски парламент. Дали след това, в резултат на продължаващите преговори за членство, Западните Балкани ще се присъединят към ЕС, е друг въпрос. Мисля, че не е редно да продължаваме да говорим за пълноправно членство, което дълго време няма да се случи, защото това води само до разочарование."
Да, тази идея е позната, но повечето страни на Западните Балкани наричат това членство второ качество.
"Второ качество? Да, може и така да се каже, но в такъв случай Норвегия и Швейцария също са второ качество. Но ако питате хората в Северна Македония или Косово, не вярвам да се обидят, ако им предложите да бъдат третирани като норвежци или швейцарци. Важно е, кой нарича това членство "второ качество" - това е политическият елит, който иска да има свой комисар в Брюксел и право на вето. Но ако питате хората на улицата, мисля, че на тях това изобщо не им е важно. Ако могат да пътуват свободно, ако могат да работят навсякъде в ЕС, ако държавата им получава еврофондове. България е добър пример за това, как еврофондовете променят живота."
Най-сложна изглежда интеграцията на Босна и Херцеговина заради държавния модел там, и на Косово и Сърбия заради дълбоките различия, меко казано, между Белград и Прищина. Европейската комисия има ново предложение за уреждане на конфликта между Сърбия и Косово, което да отвори пътя им към ЕС. И то включва, цитирам: „не пълното признаване на Косово, а пълното нормализиране на отношенията“. Какво включва този план от девет точки?
"През 2007 година европейският преговарящ в тройката от Америка, Русия и ЕС сподели в интервю за "Франкфуртер алгемайне цайтунг" една идея, която продължава да е актуална: "agree to disagree". "Да се съгласим, че не сме съгласни." Волфганг Ишингер даде тогава пример с договора между двете Германии от 1972 година. Западна Германия така и не призна Германската демократична република, но договорът даде началото на отношенията между двете Германии. Така че идеята на Волфганг Ишингер е, че Сърбия няма нужда формално да признава независимо Косово. В обозримо бъдеще това няма как да се случи и би било в нарушение на сръбската Конституция. Но извън въпроса за официалното признаване на независимостта може да се намери modus vivendi, който да позволи на двете държави да продължат напред. Уви, далеч сме от този етап. Според мен, за да се съгласят двете страни на този ход, трябва да получат нещо в замяна. Иначе защо Александър Вучич, или който и да е следващ сръбски президент да сключи един толкова болезнен компромис с Косово? Политиката просто не работи така."
На запад и политици, и медии сякаш първосигнално сочат с укор Александър Вучич, който със сигурност има защо да бъде критикуван. Но в сегашния спор за регистрационните табели в Косово премиерът Албин Курти също не се проявява като далновиден политик. Какво значение имат личностите за преодоляването на непримиримия спор?
"Това го решават само косовските и сръбските избиратели. Докато Вучич и Курти представляват държавите си, трябва с тях да се преговаря. Засега наистина изглежда, че компромисът не е силата на Курти. Той понякога ми напомня на Алексис Ципрас, който също смяташе, че може сам да промени еврозоната по свой вкус. Ципрас не успя и ако Курти смята, че може да прави политика без компромиси, рано или късно ще разбере, че това е невъзможно. Разбирам обаче стремежа на Курти към реципрочност. Той казва: "Ще се отнасяме към Сърбия по същия начин, по който тя се отнася към нас." Друг е въпросът, дали този подход може да му донесе успех. Белград и Прищина не са равнопоставени. Курти преговаря от името на държава, която не е призната от пет страни членки на ЕС. А Вучич оглавява държава членка на ООН."
Споделяте ли опасенията на косовските власти, че създаването на Сдружение на сръбските общини в северната част на страната, където живеят предимно сърби, би била първата крачка към блокиране на държавата, както често се случва в Босна и Херцеговина заради тамошната Република Српска?
"Не, не споделям тези опасения заради детайлите. Наскоро правих интервю с Албин Курти и той отново каза, че Конституционният съд на Косово е обявил Сдружението на сръбските общини, което се подкрепя от американците и ЕС, за противоконституционно. Това обаче е само половината истина. Конституционният съд обяви, че Сдружението в сегашния му вид противоречи на Конституцията. Конституционният съд казва още, че Сдружение на сръбските общини трябва да има. Курти повтаря още нещо във връзка със Сдружението - че не трябва да се допуска Република Српска в Косово, както има в Босна и Херцеговина. Защото Република Српска блокира босненската държава и Косово трябва да избегне това. Но ако се вгледаме в устава на Сдружението на сръбските общини става ясно, че то няма право на вето на национално ниво. Ако един ден това Сдружение бъде създадено, то няма да може да блокира държавата Косово, както Република Српска блокира Босна и Херцеговина. Или с други думи - няма база за сравнение. Албин Курти има все още много голямо доверие в Косово, след като спечели изборите с над 50 процента. Но ако смята, че може да се противопостави на най-влиятелните поддръжници на Косово - големите европейски държави и Америка - мисля, че се лъже."
