Единбург е столицата на Шотландия, но Глазгоу е най-големият град. Тук сравненията с Лондон са неизбежни, защото по улиците на града могат да се видят хора от всякаква раса и принадлежност. Между другото, все повече българи напускат Англия и идват в Шотландия.
Греъм Кембъл е член на Шотландската национална партия, колоритна личност, музикант и поет - през 2017 година става първият градски съветник в Глазгоу, който е от афрокарибски произход. Кембъл е известен с всеотдайността си да помага на бежанци и мигранти, на млади хора да намерят място в живота си, да защитава пъстрото културното наследство.
Запитан по-отворена ли е Шотландия по въпроса за имиграцията, Грейм Кембъл коментира:
"Тук имаме по-различен подход. Това не означава задължително, че сме по-отворено към имиграцията общество, а по-скоро, че сме по-склонни да я приемаме. Шотландия е голяма страна с малко население. Нашият проблем е, че с обезлюдяването на планинския район Хайландс и някои от по-малките градове имаме нужда да идват повече хора. Освен това има сектори от индустрията, които са напълно зависими от имигрантите, като например хотелиерството и ресторантьорството, риболовът, рибните фабрики, селското стопанство, здравеопазването, социалните грижи. Всички тези сектори са в криза, заради Брекзит. Имаме недостиг на персонал в тези сектори.
Освен това населението на Шотландия е малко по-застаряващо от това в Англия и Уелс, така че демографски се нуждаем от по-млади хора, които са в трудова възраст. Ето защо дебатът за мигрантите и демографията през последните 30 години у нас е по-различен в сравнение с Англия. По това се различаваме и аз мисля, че сме по-добре подготвени да приемем, че имигрантите имат положителен принос. Това се отрази и на гласуването на шотландците на референдума за Брекзит. Брекзит лишава работниците мигранти от Европа от равни права и ги третира като трета класа хора. Не съм изненадан, че българи минават на север от символичната граница с Англия, защото хората имат нужда да бъдат в среда, в която ще се чувстват приети."
Политическият пейзаж в Шотландия изглежда малко странно, защото управляващата Шотландска национална партия е подкрепяна по въпроса за независимостта от Зелената партия, с чиято помощ има мнозинство в парламента в Единбург. Но това не е единствената допирна точка между двете партии, пояснява Антъни Карол, член на Зелената партия, работещ в кметството в Глазгоу:
"Има някои общи позиции по въпроси на вътрешната политика. Шотландската национална партия е нещо като социалдемократическа партия вляво от центъра, докато Зелените в Шотландия сме още по-ляво ориентирана партия. Ние може би сме най-лявата партия в парламента. Така че се опитваме да дърпаме нещата по-наляво и успяваме да привлечем хора, които традиционно подкрепят Лейбъристката партия. Няколко са основните стълбове в политиката на нашата партия: климатична справедливост, социална справедливост, местна демокрация. Затова подкрепяме независимостта не през националистическата призма, а през призмата на демокрацията, така че решенията да бъдат вземани на възможно най-ниско местно ниво."
Това уточнение за Зелената партия не е маловажно, защото на практика тя е единствената друга представена в парламента партия, която подкрепя независимостта и ако има разнобой в политиката с националистите, включително и за миграцията, това само ще отслаби каузата за независимост.
Дали Шотландия е по-отворена за миграция?
"Да, може да се каже. Но ако погледнете проучванията на общественото мнение ще видите, че разбиранията за миграцията в Шотландия не е много по-различно от това в Англия. Зависи къде сте в Англия. Но ако анализирате поведението на онези, които подкрепят независимостта, ще видите, че националистите са много по-отворени към мигрантите, отколкото юнионистите, което е изненадващо. Шотландската национална партия казва, че подкрепя миграцията по демографски причини. Всъщност, всички партии в шотландския парламент я подкрепят, дори консерваторите", подчертава Майкъл Кийтинг, професор по политика в университета в Абърдийн и генерален секретар на Кралското общество в Единбург.
"Националистите успяха да преформатират въпроса, т.е. не става дума за култура, а за демография и икономика. Трябва ни работна ръка. Понякога колеги в Лондон ми казват: "Вие нямате имиграция в Шотландия". Това не е вярно, 18 процента от населението на Единбург са имигранти. Това е много висок процент. Не е като Лондон, но е по-висок от останалите градове в Англия. Тук има и много бежанци. Приехме два пъти повече украински бежанци на глава от населението, отколкото Англия."
Кои са секторите, които най-много се нуждаят от работна ръка?
"Навсякъде има нужда. Ако вземете сектори като селското стопанство, там нуждата е огромна. Във висшето образование също. В моя университет в Абърдийн всеки четвърти професор е от Европа. Същото важи и за студентите от чужбина. В Единбург положението е същото. Тук става дума и за едно по-дългосрочно демографско предизвикателство. Кой ще ни плаща пенсиите един ден? Ние сме застаряващо население", изтъква Кийтинг.
"Имаше криза преди 20 години, когато населението на Шотландия бе на път да слезе под 5 милиона. Това бе психологически важно, защото ние сме били под 5 милиона повече от 100 години и това подейства като аларма. Оттогава се наблюдава увеличение на населението, но то е изцяло благодарение на имигрантите, а не на естествения прираст. Ето защо има консенсус за имиграцията, това просто е важно. Същото се случва и в цялото Обединено кралство. Подкрепата за имиграцията в Обединеното кралство се увеличи след референдума за Брекзит."
Къде се вписват най-вече българите в този поток от работна ръка?
"Мъжете основно извършват доставки. Говорим масово - в строителсвото, диливъри. Малка част има от по-младите, които са завършили тук, вече си работят по специалността. Имаме хора, които работят в банки и други такива учреждения, но това е много малък процент от общата маса. Като цяло българите в Шотландия са между 7 и 12 хиляди. Тази разлика от 5 хиляди горе-долу се явяват сезонните работници, които идват. Това са фермите около големите градове. Берат се предимно зеле, ягоди и гъби. Има няколко гъбени ферми, които са много големи. Има доста рибни фабрики, които също поемат доста голяма част - и мъже и жени. Иначе жените са основно по хотелите и чистене по домовете. Сега доста вече се ориентираха към частен бизнес - фризьорство, маникюр, но пак това е много малка част. Голямата част е по фабрики, заводи, ферми и хотелите", разказва Спас Янев, който от 26 години е в Шотландия и освен много други дейности, които развива, е директор на българското училище в Единбург:
Лесли Ридок е известна шотландска журналистка, писателка и общественичка, която освен, че е в челото на кампанията за независимост, е и твърд застъпник за правата на мигрантите.
"Нещо много забележително се случи през 2021 година, когато един ден, рано призори, двама индийски готвачи, работещи в Глазгоу, бяха качени във ван от Министерството на вътрешните работи, за да бъдат депортирани. Мъж легна пред автомобила и го спря. В рамките на час се събраха хиляди хора. Това бе в резултат на публикация в група в една от социалните мрежи, създадена от шотландци в Глазгоу за предотвратяване на депортирането на имигранти. Групата бе създадена през 2005 година. Ванът така и не можа да потегли и двамата имигранти бяха освободени. Същото се случи и в Единбург миналата година на площад „Никълсън“, припомня Ридок.
"Тези две събития се превърнаха в ключови за Шотландия, защото изпратиха послание: "Искаме да сте тук. Искаме и други хора да идват. Ние сме отворена страна, борим се срещу расизма и ви приемаме - вие сте новите шотландци". Има една много прочута фраза, казана от нашия писател и поет Уилям Макилвани: "Ние сме нация-мелез". Ние се гордеем с това, ние сме нация-мелез, но може би все пак не сме достатъчно мелез. Надявам се, че Шотландия ще бъде място, където всички ще бъдат приветствани след като станем независими.
Тук не е същото като на юг от границата. Важно е да се каже, че Англия е в капана на заблудата на миналото си величие. Изумително е как интелигентни хора продължават да мислят, че Англия е нещо много специално. Няма такова нещо, това е просто друга страна. ОК, някога Англия ръководеше света чрез сила, бруталност, кражби и влияние. За радост, тези дни са минало. Днес Великобритания е във втората половина на всички световни класации с изключение на една. Тя оглавява класацията на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие за най-неравноправно общество. Е, браво! В Шотландия ние не изпадаме в такава самозаблуда."
