"Инвазията на Русия в Украйна е събитието на 2022 година".
Тази констатация фокусира анализа на 2022-ра за България, който направиха в Годишния обзор на БНР журналистката Светла Петрова, писателят Георги Господинов и социологът и политически анализатор Първан Симеонов.
Думата на тази година: Коалиция... невъзможна
"Зад думата коалиция обаче стои невъзможна. Тя стана почти мръсна дума. Мръсните думи бяха много през тази година. Това предопределяше ситуацията и разпадите, разломите. Това миниране навсякъде с думи, които след това не можеш да прекрачиш. Вече си казал нещо, което ще избухне след време. Начинът на говорене в това Народно събрание, определенията към другите, този стил на говорене само продължава разломите", коментира Георги Господинов.
Няма как едно общество да стои без лепилото на разговора между отделните му членове, обобщи той.
"Да, коалиция отдавна е мръсна дума", каза Светла Петрова и коментира:
"Наследството на ГЕРБ е много тежко. През това 12-годишно управление ни връхлетя кризата на демокрацията. Видяхме какво се случи с институциите, които бяха изпразнени от съдържание и трябваше да обслужват отделни политически или корпоративни интереси. Видяхме, че тотално бяха похитени медиите. БНР остана един от анклавите на по-свободното говорене. ... Четворната коалиция на кабинета "Петков" трябваше да свърши неимоверно тежки неща".
"Светът стана черно-бял, а той е цветен и многообразен. Аз искам да го възприемам в неговото многообразие", каза още журналистката.
"Съдържанието на думата коалиция не се промени през 2022-ра. То беше лошо и тази година стана още по-лошо, което е път за никъде", смята социологът Първан Симеонов.
Според него политическата криза може да стане криза на демокрацията:
"Невъзможността на партиите да упражняват властта и да разговарят помежду си може да направи така, че мнозина да поискат да дойде някой с по-твърда ръка и с по-еднолична компетентност".
Той посочи, че отликите между двата политически лагера - консервативен и прогресивно-либерален, са големи и непреодолими, но все по-голяма и непреодолима става отликата между тях и обществото. Това е опасното, подчерта Симеонов.
Днес работим за "детската стая на света"
"Във всичко, което правим днес, утре ще живеят синовете и дъщерите ни, или няма да живеят и ще ни намразят, ще ни кажат, че сме се провалили по грозен начин. Ако това не ни събере, не знам какво", каза писателят.
"Новото поколение трябва да навлезе навсякъде, включително и в политиката, в това е надеждата. Те ще живеят в такава България и в такъв свят, каквито сами си направят", смята журналистката.
След 24 февруари всекидневният живот се превръща в история
"След 24 февруари, когато Русия нахлу в Украйна, виждаме как всекидневният живот се превръща в новина и в история. И се опитахме да живеем вече в новина и в история. Тази война започна рано сутринта както Втората световна, след това всички паралели с Втората световна война (ВСВ) не бяха случайни. Тази война започна в 4:53 часа, ВСВ - четири минути по-рано. Тази война е абсолютно странна за един континент, който е преживял две световни войни. Нямаше как да не се отрази на цяла Европа. Тази война отключи връщане на страховете от миналото", каза Георги Господинов и определи като впечатляващи първоначалните ентусиазъм и съпричастност на българите към бягащите от войната украинци:
"Бързо започна контрапропагандата. Джиповете на украинците осъмваха със забити кирки. Отдавна живеем в този свят на подмяна. Все пак ми се струва, че по-голямата или по-видимата част от обществото беше съпричастно. После това се изгуби. Държавата се събуди бавно".
По думите на Светла Петрова войната се оказа страшно и неочаквано изпитание:
"Нашите политици не можаха да издържат този изпит добре и докрай. Трябваше от самото начало да имаме категорична позиция, а не нюансирана. ... Не биваше президентът Румен Радев да казва, че изпращането на военна помощ за Украйна ще ни въвлече във войната. А и не само той казва това, други политици също твърдят това. В същото време виждаме, че много държави помагат с оръжие на Украйна, без да бъдат участници във войната. България обаче продължи да дава оръжие и може би сме един от най-големите доставчици, само че това не става директно, а през търговски фирми и през други държави".
Първан Симеонов коментира:
"България отговори горе-долу на човешките очаквания. Не бива да си посипваме главите с пепел. ... Българският народ не е краен евро-атлантик. Трябва да се обясни какъв е нашият интерес, а той е, че за България това е прагматичната полза. Има и ценностно обяснение, но то за жалост не работи на ниво масов курс. Евро-атлантизмът е очевидната наша полза. Трябва да се намери онзи подход към българското общество, който на неговия език да му обясни. За България е нужен специфичен подход, защото исторически е свързана с руската политика. Много е сложно на българите да обясниш защо трябва да се страхуват от Русия. Трябва да разказваме човешкото страдание в тази война, а не толкова да си разказваме кой кого ще победи".
"Мир", "сближаване", "спарведливост" и "човечност" да бъдат думите за 2023 година.
Това пожелаха журналистката Светла Петрова, писателят Георги Господинов и социологът и политически анализатор Първан Симеонов.
