България вече гледа към петите парламентарни избори за близо две години, след поредното празно завъртане на политическата рулетка за съставяне на правителство. Във вторник /24.01/ предстои БСП да върне на президента нереализирания трети проучвателен мандат за формиране на Министерски съвет в рамките на 48-то Народно събрание. На отправената от партията покана за разговори с всички парламентарно представени политически партии, се отзоваха едва три от седемте – ГЕРБ, ДПС и Български възход. След лидерската среща обаче стана ясно, че обединение по предложените политики и приоритети няма, макар те да включват важните за страната закони по Плана за възстановяване и устойчивост, бюджета за настоящата година, влизането в Шенген и съдебната реформа. Пред БСП обаче от години стои един базисен проблем, чието решение се отлага, а с него и утвърждаването на имиджа ѝ като партия, която наистина иска промяна. Коментирайки провала на лидерската среща, Иван Сотиров - бивш заместник-председател на СДС и бивш депутат, поясни пред БНР:
"Ако БСП иска да бъде възприемана като демократична партия, трябва да се разграничи ясно от комунистическия режим. Защото всички проблеми, с които днес се сблъскваме, са в огромната си част рецидиви от този период на вярно служене на Кремъл. Стоим на място, защото за 30 години не е извършена промяна точно в тази посока. Проблемът е, че всички партии в една или в друга степен са продукт на номенклатурата на БКП и техните наследници."
Сотиров е убеден, че партиите са онези, които трябва да носят отговорност за твърде дългото време, в което цялата власт е в ръцете на президента Румен Радев:
"Тази криза на партийната система води и до друг проблем – използва се вратичката, която фигурира в Конституцията - служебното правителство, но с това се суспендира парламентарният характер на България. Ние сега можем да говорим не за скрита президентска форма на управление, а за едноличен режим."
В интервю за "Дарик радио", президентът отрече да е създател на модел "Радев" и увери, че спазва единствено правомощията, дадени му от Конституцията: "Няма кой да разруши парламентарната демокрация, ако самите партии не го направят, – каза президентът. – Има модел "Борисов". Той е свързан с мутризация, опитомени медии, изкривяване на институциите, по негово време България заемаше последните места във всички европейски класации", посочи Румен Радев.
В близките дни се очаква президентът да разпусне 48-ото Народно събрание и да назначи нов служебен кабинет, чийто министър-председател остава досегашният Гълъб Донев. Предстои държавният глава да определи и датата на новия предсрочен парламентарен вот, като се очаква тя да бъде в началото на месец април.
На този фон, двама от коалиционните партньори в последното редовно правителство – "Продължаваме промяната" и "Демократична България", които не отидоха на срещата с БСП, вече се подготвят за новата предизборна кампания. Междувременно се появиха и твърдения за разцепване на "Продължаваме промяната", които Даниел Лорер от ПП определи като спекулации:
"Те са част от опитите да се насажда страх, че партиите на промяната ще се разцепят. От появата на ПП се случи нещо ново – работи се на светло и различните мнения се чуват. Това изключително много дразни тези, които са свикнали да работят на тъмно и с прийоми от миналото да насаждат настроения. Нашият план е да имаме общи листи с ДБ в цялата страна, смятаме да разширим съюза и с допълнителни национални и регионални формации. Това ще се случи преди изборите."
"От отстраняването на ГЕРБ от властта минава все повече време и хората все по-трудно могат да бъдат подмамени с една анти-ГЕРБ коалиция", коментира лидерът на извънпарламентарното "Движение 21" Татяна Дончева и определи обединението на ПП и ДБ като "кръстоска между маймуна и кашалот."
Политическата безпътица, в която се намира страната вече почти две години, все по-често насочва общественото внимание към възможността за промяна на формата на държавно управление от парламентарна в президентска република. Днес инициативен комитет ще уведоми Народното събрание, че започва подписка по тази тема:
"При един разнороден парламент не може партиите да се разберат дори по основни въпроси – обясни доцент Христо Паунов, преподавател по Конституционно право в Пловдивския университет и УНСС. – Народните представители трябва да разберат, че основната функция на НС е законодателна. Има и друга много важна функция, която те почти забравиха – сформирането на висши органи и подмяната на техния състав, когато им изтече мандатът. Когато тези неща не се вършат от парламента, това налива вода в мелницата, наречена "промяна на формата на държавно управление."
Дали и доколко подобно желание за референдум ще се използва за политически цели на някого от инициаторите, предстои да видим. Едно е сигурно – очаква ни "горещо" политическо полугодие, а излизането от лабиринта, в който се намираме, се отлага за пореден път.
Съставил: Йоан Колев
Снимки: БНР, БГНЕС, личен архив
