Ако преди години достъпът до информация беше оскъден, днес е точно обратното – всекидневно плуваме в същински информационен потоп, в който фактологично и измислено, вярно и фабрикувано, са смесени, а критичната ни способност е изложена на изпитание.
Филолозите са запознати с теорията на странстващите сюжети – едни и същи митове или елементи от тях се срещат в откъснати географски райони, които не са имали никакви контакти помежду си.
Днес, когато информационно сме свързани повече от всякога, се оказва, че и един от каналите на дезинформацията работи по сходен начин – примерно в Китай се разпространява твърдение, че чаша топла вода с лимон сутрин предпазва от Covid-19, според най-модерните тамошни клиники. Седмица по-късно твърдението стига до Индия, само че изнамирането на профилактиката се предписва на древни индийски мъдреци, а след още два дни се появява и у нас, само че този път откриването на "крайно-ефективната" профилактика е приписано на... познахте – баба Ванга.
Едно от решенията на такива проблеми отново е технологично – чрез създаване на мрежи за прихващане на твърдения, като това за топлата вода с лимон, и предупреждение, че подобна рибка предстои да хвърли хайвера си в световния информационен океан.
"Проверената информация рядко звучи така примамливо като фалшивата, а и не е толкова атрактивна, като да съобщиш, че си намерил лесно решение на сложен проблем", казва Енея Георгиева, журналист и редактор, както и човек, който вярва, че ИИ може да бъде наш съюзник в идентифицирането на неверни новини и превенцията от разпространяването им.
Дали ползите или заплахите на ИИ са повече, е тема и на събитието на Рацио "Кой е по-по-AI?" на 26 януари в K.U.P.E.
