Eмисия новини
от 07.00 часа
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2023 Всички права са запазени

Кислородолечение у дома - кога?

От години пулмолозите убеждават институциите, но то все още не е факт

Снимка: Pixabay

Апаратите за терапия с кислород в домашни условия са заложени в списъка на медицинските изделия на Здравната каса от 2021 г., но до края на миналата година не е имало търговци, желаещи да предоставят такива по договор с обществения фонд. Това съобщи пред депутатите от здравната комисия д-р Йорданка Пенкова, изпълняващ длъжността управител на Здравната каса, по време на изслушване във връзка с достъпа на хора с дихателни затруднения до домашно кислородолечение.

Заради липсата на производители или търговци, които да отпускат апарати за домашно лечение с кислород, през изминалите две години Здравната каса не е плащала за тази дейност. В началото на 2023-та са се явили двама търговци, средства затова обаче ще има след като бъде приет новият бюджет на Касата, обясни д-р Пенкова. По думите ѝ има готов механизъм за отпускане, наблюдение и контрол на тези апарати, ако останат в списъка на изделията за домашно лечение.  

Предстои да бъде взето решение дали апаратите да останат в този списък или да бъдат прехвърлени към списъка на помощните средства за хората с увреждания.

Ако се прехвърлят към помощните средства за хора с увреждания, заплащани с трансфер от социалното министерство, ще е нужно увеличение на сегашния бюджет от 38 милиона лева, смята тя.

"Хората с дихателна недостатъчност са с хронична дихателна недостатъчност. Те са хора с увреждания и това са средства, които могат да им помогнат да живеят по-достоен живот", посочи по време на обсъждането пулмологът д-р Александър Симидчиев.

Според него това е поддържащо, заместващо лечение и "изпълнява функцията на това, което би била една изкуствена протеза, за да може да ходи човек нормално".

"Има група пациенти, които имат нужда от домашно кислородолечение, но те не са инвалидизирани, нямат ТЕЛК-ово решение. Означава ли това, че трябва да бъдат дискриминирани? Има друга група пациенти, които въпреки болестта си желаят да работят. Те нямат група инвалидност, но имат нужда от мобилни концентратори и трябва да имат достъп до това, защото са работоспособни хора, ако се реши този проблем", отбеляза доц. Диана Петкова, председател на УС Българското дружество по белодробни болести. 

Доц. Петкова изтъкна пред здравната комисия, че кислородолечението  у дома трябва да бъде дозирано, контролирано и наблюдавано.

"Преди да раздадем концентраторите у дома, защото кислородът както може да помогне, може да усмърти пациента, когато не е контролиран, ние трябва да сме изгладили системата за контрол и мониторинг в доболничната помощ."

Тестване на белодробните функции по време на кампания  Снимка: БГНЕС

Всеки гражданин, който има нужда, би трябвало да има достъп до това лечение. Другото означава двоен стандарт, заяви доц. Диана Петкова в предаването "Хоризонт до обед". Пациентите трябва да имат равен достъп, когато става въпрос за възможност човек да диша по-добре, категорична е тя.

"Не може аргумент за получаване на кислород за дома да бъде процентът на нетрудоспособност. Има други медицински критерии, те са възприети отдавна в света. Домашното кислородолечение е практика във всички държави в Европа. Моделите са налични и ние трябва да ги следваме."

Въпрос на стъпки е да се подреди пътят, алгоритъмът, а не просто да се раздават апарати, смята доц. Петкова.

Тя предупреди, че ако липсват правила, ред и контрол и се проявява самоинициатива, се стига до неблагоприятни ефекти на кислородолечението, което не би следвало да се допуска.

Какво представляват апаратите за домашно кислородолечение?

"Кислородните бутилки са отживелица от миналото. Те могат да се използват само като "транспортно" средство. Това, което се използва в света – има стационарни системи, които концентрират кислород от стайния въздух. Има мобилни кислородни концентратори, които са по-компактни, по-малки."

Цените са били вдигнати по време на пандемията, уточни Петкова. Месечният наем е стигнал 280-300 лева, цената на стационарните апарати - 1500-2000 лв., а на мобилните достига до 8 000 лв.

Основният проблем е финансовата обезпеченост. Когато тя е налична, НЗОК е подготвена, кодовете на заболяването са налични, уточни доц. Петкова.

За следващата седмица е насрочена среща на експерти от Дружеството по белодробни болести с експерти от Здравната каса.

"Десетилетия са изминали, откакто българските пулмолози водят разговори с институциите, за да може това да е факт", отбеляза доц. Диана Петкова. 

Повече чуйте в звуковия файл.
По публикацията работи: Яна Боянова

БНР подкасти:

Новините на БНР - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.