България продължава да генерира трафик на хора, като жертвите заминават основно за Западна Европа. Това обяви каза заместник-министърът на правосъдието Мария Павлова при откриването на кръгла маса за обсъждане на Доклада на Групата експерти за борба с трафика на хора от Третия кръг на оценка на България.
Събитието се организира от Съвета на Европа и Националната комисия за борба с трафика на хора.
Трафикът на хора е престъпление, което не познава държавни граници. Подлъгани от обещания, жертвите предприемат рискова миграция, а тяхната закрила, както и противодействието на този вид престъпност, е национален приоритет, посочи заместник-министърът на правосъдието Мария Павлова. Това престъпление продължава да бъде проблем в Европа:
"Още 2002 г. като част от Наказателния кодекс е въведе раздел за трафика на хора. С измененията на кодекса от 2009 г. законодателят специално въвежда и текст, който криминализира използването на услуги, които се предоставят от жертвите на трафика на хора независима от формата на трафика".
По думите ѝ това престъпление е свързано със злоупотребата с човешкото достойнство, а България разполага със стабилна правна рамка за борба с трафика на хора.
Изпълнителният секретар на Конвенцията на Съвета на Европа за борба с трафика на хора Петя Несторова заяви, че особено след руската агресия в Украйна, войната е плодотворна почва за организирани престъпни групи.
"Войната и хуманитарните кризи са плодотворна почва за организираните престъпни групи и за лица, търсещи бърза печалба".
След началото на действията в Украйна имаше призив да бъдат защитени бягащите от войната , за да не се превърнат в жертви на трафик на хора, каза още тя.
През юни тази година се очаква и доклад на правителството по препоръки, дадени за страната ни. Към България има посочени показатели по 36 теми за размисъл, заяви Кевин Хайланд-консултант към Съвета на Европа:
"По отношение на ефективността на правосъдието ние бихме искали една жертва да не бъде отново превърната в жертва и да чака много години".
