Общинските съветници в Русе дадоха възможност на български инвеститор да оперира летището в дунавския град. Фирмата, която предстои да го направи, обединява интересите на две компании. Първата е на бизнесмена Христо Крушарски, познат във футболните среди като собственик на „Локомотив“ Пловдив.
„До месец май да се направи пистата с осветление и оградата й, за да може да извършваме полети. След това започва по-сложната дейност-асфалтиране на пистата, възстановяване и оборудване на терминала за полети. Трябва да се случи до 3 години. Вътрешните полети не са проблем. Те могат да се осъществяват и в сегашното състояние, но през деня. В рамките на 3-4 години би трябвало летището да придобие статут за извършване на международни полети“, посочи Крушарски.
Втората фирма е на Антони Търницов, който се занимава с проекти в авиацията. Бившият кмет на Русе -Елеонора Николова, пък внесе предложение, което да обвърже инвеститорите.
„Ние сме сигурни за първите две години и никак не сме сигурни за останалите. Затова бих попитала дали не е възможно да се работи на етапи“.
Анета Василева, която е архитектурен историк, критик, публицист и доктор по История и теория на архитектурата, напомни в предаването „Хоризонт за вас“, че летището има и културна, а не само икономическа стойност.
„Летището в Русе е проектирано от един изключително добър русенски архитект - Йордан Бояджиев в периода 1972-76 година. То е сред най-емблематичните примери за завършен архитектурен следвоенен модернизъм. Има обвързаност на всички елементи и изключително ниво на детайлите. От няколко години е във фокуса на внимание на експерти в областта на опазването на културното наследство“.
Положителните новини за инвеститорския интерес трябва да вървят успоредно с информацията, че тази сграда беше оценена като недвижимо културно наследство от национално значение, посочи още тя.
„Това се случи на 19 декември 2022 г и беше гласувано единодушно от Експертен съвет към Министерството на културата. Ценността може само да помогне и не бива да бъде разглеждана като пречка за икономическото развитие на града“.
В момента съдбата на летището е в една неопределена зона, разясни Василева.
„Тя е гласувана като културна ценност от национално значение, но предстои издаване на официална заповед от министъра на културата, за да може летището формално да попадне в защитата на Закона за културното наследство. Ако той не подпише тази заповед, концесионерите не са длъжни да се съобразят с оценката и описанията как да бъде третирана тази сграда в бъдеще“.
Статутът не е нещо страшно, което задължително пречи на инвестиционните интереси, обясни тя.
„Напротив-добавя стойност и помага за развитието на средата и сградата. Не бива да бъде приеман като ограничение, а като допълнителен стимул за развитие. Трябва да има балансиран подход между това какви са определените изисквания, обвързани с ценността на сградата и адаптацията й. Необходимо е успоредно да работят специалисти от много сфери. Това ще направи финалните проекти по-интересни“.
Тя посочи, че в общественото пространство витаят слухове, че процедурата по отдаване на концесия се провежда изключително бързо, за да се изпревари издаването на заповед от Министерството на културата.
Да се опитаме да действаме предварително, когато говорим за сгради от националното културно наследство, а не когато багерите вече са на място, призова Василева.
„Съвременната българска архитектура ще стане по-добра, когато старото и наследеното не се възприема като спирачка на инвестиционните интереси, а ни помага да произвеждаме по-богата и многопластова съвременна архитектура“
Цялото интервю на Спас Крайнин с Анета Василева може да чуете в звуковия файл.
