Архитект на щастието - така нарича себе си Анна Стоянова. Тя е един от преподавателите в проект "Щастие" на Институт за терапия и експресивни изкуства.
Щастието е емоционално възприятие на живота, което носи радост, приятна възбуда, блаженство. Щастието има много общо с усмивката, със смеха, със здравето дори. Именно по тях разпознаваме щастието. Смята се, че щастието осмисля живота ни. Дори Фройд е казал, че с времето подтискаме негативните спомени и в съзнанието ни остават само хубавите. Ако стъпим на тези негови изводи, излиза че цялото ни същество е настроено на щастие.
Философски, дискусиятта за щастието има корени още в Античността. Аристотел нарича това състояние на духа най-висше благо.
А, днес като че ли измерваме щастието с материалните блага, които притежаваме. Стандарта на живот се превръща в мерило и общоприета норма на щастие. Така де, когато човек има всичко, как да не е щастлив. Само, че в конкурентния свят, в който времето не достига се научаваме да подтискаме емоциите и това води до неудовлетвореност.
"Няма форумула за щастие. Щастието е най-вече лична отговорност - избор, провокация да погледнем към онези неща, които правят живота ни смислен, богат и пълноценен. Смислени неща, които правим за себе си и за другите.
Понякога получаваме щастие от постиженията си. Щастието е и в нашата нагласа към живота и как посрещаме всичко, което идва към нас. Защото в живота има и много негативни неща - и това е пъстротата на живота.
Ошо казва: "Живота трябва да се живее в неговата цялостност. Ще има моменти на щастие и моменти на страдание. И те трябва да бъдат живени. Не можеш да избираш. За да не се наруши ритъмът на живота, защото без ритъм - животът няма да съществува...", разаказа още Анна Стоянова пред БНР.
В Института за терапия и ескпресивни изкуства вярват, че щастието се учи. С изграждане на навици за щастие. С творчество и осъзнаване на това, че щастието зависи от самия човек.
Още по темата в звуковия файл.