Мариета Иванова-Гиргинова, Владо Любенов и Бойко Ламбовски в студиото на програма „Христо Ботев“
Снимка: БНР
Говорим за българските "прокълнати" поети и писатели, по-късно отречени от идеологически мотивираното литературознание. За символисти и декаденти, ужким "преодолени" от здравия пролетарски мироглед. Учебникът по литература на един от групата около сп. "Хиперион" – Иван Радославов от 1935 г., представя достиженията на Теодор Траянов, Николай Лилиев, Емануил Попдимитров, Христо Ясенов, Людмил Стоянов и др. като венец на новата ни литература и възможност за себепознание на народния дух, но сетне самият Радославов е низвергнат като изследовател и вече няма възможност да пише.
Какво се крие зад съдбите на слабоизвестните и днес на широката публика автори от началото на века? Коя е например жената, наречена Люсиен, заради която Димитър Бояджиев се самоубива, обезсмъртена в прочутото му стихотворение "Писмо"?
Според доцент Елка Димитрова, зам.-директор на Института за литература към БАН, българските символисти са изиграли голяма роля за модернизиране на обществото ни, а техни творчески наследници могат да се намерят и във втората половина на ХХ век, и дори днес. Доцент Мариета Иванова-Гиргинова разказва за българските драматурзи символисти и за присъствието им в културния живот на епохата, както и за съвременни проекти, свързани с популяризиране на творчеството им. Владо Любенов пък говори за своя филмов проект за възкресяване и полузабравени поети, и разказва за своя леля от Пазарджик, която вероятно е музата в стихотворението "Писмо" на самоубилия се през 1911 г. Димитър Бояджиев поради нещастна любов.
