Войната в Украйна промени оптиката към всички процеси, които се развиват в Западните Балкани. Това обясни пред БНР дипломатът Любомир Кючуков, който е директор на Института за икономика и международни отношения.
„Тя преориентира всичко през призмата на „за“ и „против“ Русия. На Балканите войната има отражение в два аспекта-в и спрямо региона. С малки изключения, разминаванията са не по линията за отговорността на Русия за избухването на войната, а за това как тя да приключи. Има две основни разминавания с общата европейска позиция. Първото е това, което заявява като позиция президентът на Хърватия-Зоран Миланович. Той е остър спрямо политиката на санкции и снабдяване на Украйна с оръжие. Това обаче не се отразява върху политиката на държавата Хърватия, тъй като тя е парламентарна република.
Втората страна с различно отношение е Сърбия. Тя отказа да се включи към санкциите, но не призна присъединяването на 4-те украински области към Русия“.
През 2003 се приема т.нар. Солунски дневен ред, който дава перспектива за членство на всички страните от региона на Западните Балкани в ЕС, посочи дипломатът.
„Имаше един доста сериозен период на неглижиране на този процес, но българското председателство обърна тази тенденция“.
Войната в Украйна направи интерграцията функция на сигурността, обясни още той.
„Водеща е консолидацията на страните от региона. Даването на статут на кандидат на Украйна и Молдова наложи активизиране на процесите в и Западните балкани. ЕК не може да си позволи те да изпреварят, въз основа на геополитическа целесъобразност, страните от Западните Балкани, чиято интеграция е свързана с покриването на критерии“.
Тази динамика има няколко практически измерения, каза Кючуков.
„Опитите за окончателно решаване на конфликта между Сърбия и Косово. Те са обвързани с процес на евроинтеграция и на двете страни. Положени бяха и усилия за деблокиране на процеса с Албания и Северна Македония. Трябва да се спомене и новият статут на Босна и Херцеговина като страна кандидатка“.
Натрупването на кризи ще направят по-трудно интегрирането на новите държави, а също и готовността на обществата да го приемат, смята той.
Регионът на Западните Балкани представлява интерес за глобалните играчи като запазване и разширяване на влияние, или като неутрализиране на такова, разясни дипломатът.
„За Русия беше запазване на влияние, за Китай-придобиване и разширяване, за САЩ, НАТО и ЕС-неутрализиране. Турция също е глобален фактор и се стреми да оказва влияние в региона“.
Цялото интервю на Георги Марков с Любомир Кючуков може да чуете в звуковия файл.
