Властите в югозападната ни съседка използваха и най-малкия повод, за да покажат колко здраво работи полицията им и как може да предотврати всяка ескалация на напрежението.
Проблемът с българите беше решен блестящо, с похват, известен от съветската история - просто не ги пуснаха. Даже понабиха няколко, явно тези, които не повярваха на версията за токов удар и срив на системата за граничен контрол.
Блестящи примери за полицейщина имаше и в самата македонска столица. Масово се правеха проверки, с повод и без повод. Входът на крепостната стена Скопско кале, зад която се намира и църквата „Свети Спас“, имаше четири реда полицейски кордон, който пропускаше на малки групи обикновените граждани, само ако предварително са заявили пред македонското вътрешно министерство, че желаят да посетят гроба на Гоце. Това разбрахме от десетките разочаровани македонци.
На няколко места в центъра на Скопие имаше огромни групи с екзалтирани демонстранти, които бяха готови с бой да защитят македонския Гоце и Гоцевата Македония.
Това, което се видя в събота в македонската столица, не беше памет и преклонение пред делото на големия революционер и идеолог на борбата за освобождението на българите от Македония и Одринско. Това беше мобилизация на омразата и на страха от истината, претопена в море от пропаганда.
На фона на това, което се случи и очакванията за толерантност, които не се оправдаха, все по-отчетливо си пробиваха път въпросите:
Струваше ли си хората от България да ходят чак до Скопие, за да почетат Гоце Делчев? Колкото и да сме убедени, че това е морална и национална подкрепа към македонските българи, които са заплашвани и пребивани, опасенията са, че ефектът ще е обратен за тях.
Трябваше ли да понесат подобно унижение българските министри, дипломати и други висши представители на страната ни, които отидоха в Скопие, за да покажат, че историята е мъдрост, а не омраза? С часове нашата правителствена делегация чакаше слот от македонските власти, тоест, времето, в което да отиде на гроба на Гоце, след като получи отказ да направят това заедно...
Стигна ли своя предел цената на компромисите, които България направи през последните 30 години към РСМ?
Не е ли повече от ясно, че съседите ни няма да се откажат от това парче българска история, което си присвоиха, защото, ако го направят, няма да имат своя история, извън тази на бивша Югославия?
Голяма част от отговорите дава гражданинът на РСМ Аргир Стумбов, който също не успява да поднесе своята почит към Гоце Делчев.
"Страхът, всичко, което става в тази страна, ме тревожи. Демокрацията, човешките права – нещо не е наред. Политиканстват. С такива и други събития се злоупотребява."
"Ние боледуваме от една и съща болест. Какво да правим, когато сме българи. Все още боледуваме от една и съща болест", изтъква Стумбов.
Той е оптимист, че това може да се надмогне, но смята, че се губи много ценно време за новите поколения.
"Т.нар. политици в двете страни ги насочват към негативното, вместо да направят обратното. От дълги години продължава това и нямат нито намерения, нито кураж да променят това."
Аргир Стумбов вярва, че идва ново поколение политици, но проблемът е "блокадата на бившия тип политици", които "някой трябва да отстрани".
Повече по темата чуйте в звуковия файл.
