Интервю на Таня Милушева с Николай Сиджимов за предаването ''Хоризонт до обед''
Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
"В Габрово вече 8 години разполагаме с регионално депо за неопасни отпадъци и с прилагане на един модел, който е изключително успешен - за разделно събиране на отпадъците. Въпреки че вече 8 години полагаме системни усилия да работим с гражданите и да направим така, че да повишаваме качеството на разделения отпадък, така че той да се превръща в ресурс, годният капацитет на нашето депо се изчерпва по-бързо от планираното".
Това заяви пред БНР кметът на Габрово Таня Христова. По думите й се полагат много усилия за работа с населението относно разделното събиране на отпадъци, както и за надграждане на системата:
"Причината е, че трябва да положим повече усилия, които са свързани с внедряване на решения, които водят до повишаване на процента чист отпадък, който може да бъде рециклиран и да се използва повторно. За да се случи това, трябва да имаме възможност да правим повече инвестиции както в подходящи контейнери, така и да намерим начина, по който устойчиво да стимулираме гражданите за тяното отговорно поведение. Моделът, който предстои да се разработва заедно с всички общини и заедно с координацията и посредничеството на Националното сдружение на общините за разработване на модел, в който всеки от нас ще заплаща количеството отпадък, който наистина е само смесен, и всичко, което би могло да се раздели, ще може да се оползотвори", обясни тя в интервю за предаването "Хоризонт до обед".
Според нея отлагането на трудните решения, включително и на този проблем, е нещо, което вероятно ще ни струва доста висока цена.
"Всички българските общини очакваме програма "Околна среда" да даде възможност за подготовка на проекти, които наистина ще ни помогнат да разработим решения, които ще поощрят ефективни модели за разделно събиране, за оползотворяване и за предотвратяване на формиране на отпадъци, които достигат до клетката. Работата на това ниво е изключително важна изатова имаме нужда от финансова подкрепа, която включва както подходящи съдове, така и подходящи транспортни средства, с които ще продължим започнатото и с които ще надграждаме този модел", коментира Христова.
По думите й общината е постигнала много, но има още много важни стъпки. Според нея обаче общините без подкрепата на държавата няма да могат да се справят:
"Финансовият ресурс трябва да бъде съчетан с активен диалог както с държавните институции, така и с гражданите. Нито едно добро намерение няма да се случи, ако то не е осъзнато и не е прието от хората".
Една година шест от общините в област Велико Търново ще депонират битовите си отпадъци в клетката на регионалното депо в село Шереметя в извън експлоатационния ѝ срок, защото все още не е избран изпълнителят, който да построи втората клетка.
В края на миналата година изтече 7-годишният експлоатационен срок на клетката, в която общините Велико Търново, Горна Оряховица, Лясковец, Елена, Златарица и Стражица извозваха битовите си отпадъци. Капацитетът на клетката е 217 220 тона и е запълнен, но все още не е приключила обществената поръчка за изграждане на втората клетка, така че депонирането на отпадъците на регионалното депо в Шереметя вероятно ще стане рисково, стана ясно на последното заседание на Великотърновския общински съвет в края на януари. Ако няма обжалване на обществената поръчка, изграждането на втората клетка може да започне през февруари, посочи кметът на Велико Търново Даниел Панов:
„Строителните дейности могат да приключат в рамките на 7 месеца до завършването на клетка номер две, а отпадъците ще се депонират на клетка номер едно, като при започване на рекултивацията ѝ е възможно част от отпадъците извън капацитета да се предепонират на клетка номер две“.
Оказа, че Община Велико Търново не е уведомила Регионалната екологична инспекция за изтеклия срок на клетката в Шереметя, съобщиха за БНР от РИОСВ. По наш сигнал тепърва започва проверка на клетката и законно ли е в нея да продължават да се депонират битови отпадъци.
На този етап от институциите няма отговор има ли екологична опасност при използването на клетката, която вече е извън експлоатационния си срок.
Според Николай Сиджимов, бивш заместник-министър на околната среда и водите и бивш председател на Националното сдружение на еколозите в общините, проблемът е, че "ръководствата общините не обръщат достатъчно внимание и все още карат по инерция по едни добре отъпкани схеми - всичко, което може да бъде изхвърлено, да отива на депата, без да се замислят много много за последствията".
По думите му тепърва предстои да бъдат приложени много схеми за разделно събиране, но:
"Общните трябва да направят инвестиции и не само да чакат наготово някой да ги осъществи, а те проактивно да действат за прилагането на такива схеми. Ако не го направим, ще ни излезе скъпо и още по-скъпо, защото в един момент ще трябва да започнем да плащаме и санкции за неизпълнение на целите, които сме поели като ангажимент".
Според него трябва да се започне от хората - да се обясни, че те са основният фактор. По думите му кметовете трябва да наложат прилагането на такива програми.
"Трябва да има синхрон и една посока на мислене - както на управлението на общините, така и на неправителствените и екологичните организации. Габрово беше един от добрите примери в тази посока", коментира Сиджимов.
До 2035 г. трябва да постигнем 65% рециклиране, подчерта той. Според него в България има много да се работи, защото в момента сме на не повече от 40%. Все още общините продължават основно да изхвърлят на депата, а ние тряба да отидем към много бързо намаляване на тези количества, обясни експертът.
Той е категоричен, че ако хората не участват, резултатът никога няма да бъде такъв, какъвто се желае.
Гледните точки по темата можете да чуете в звуковите файлове.
