Историческият музей в Белово получи ценно дарение от ръководството на завода за хартия в града. Става дума за целия финансов архив на фабрика "Сам Патак", която преди 1944 година е била една от водещите фабрики за хартия, търгувайки с целия европейски свят. Ведомостите за заплати и останалата документация показват какви са били трудовите отношения между работодателите и работниците тогава, като времевият обхват на книжата обхваща периода от 1924 година до 1943 година. Това е времето, когато Белово се е наричал "Малкият Париж".
Историята започва в началото на 20 век, когато 47-годишният печатар и издател Христо Бъчваров, живял и специализирал в Одрин, решава, че за развитието на младата българска държава има остра нужда от производство на хартия, защото такова - родно производство ще даде силен тласък на българското издателство и печатарство. След дълго проучване - с помощта на английски и белгийски специалисти, избира Белово.
Самуел Патак е известен виенски търговец с моравски произход. Преди да откупи фабриката във Белово, той има своя печатница за книговезни изделия в Русе. Малко по-късно я премества в София, а през 1918 година създава и АД "Сам Патак", което купува книжната фабрика в Белово. Производството толкова се разширява и модернизира, че дружеството построява допълнително нови 23 сгради, а от старото производство, остава само една водна кула. Преди Втората световна война предприятието е широко рекламирано в европейския печат, като едно от лицата на Нова България. Цялата финансова документация на този период на икономически растеж в Белово е предоставен на местния исторически музей. Дарението тепърва ще се проучва, но още при приемането му е видно, че отношенията работодател - работник и работодател - държава тогава са били изключително коректни, което пък обяснява и икономическия подем.
По времето на смяната на държавния режим през 1944 година фабриката е национализирана. А името е преобразувано в ДКЗ "Димитър Благоев". По-късно, през 70-те години, предприятието става Комбинат за малограмажни хартии - Белово, като производството е насочено към салфетки и тоалетна хартия. От старата фабрика "Сам Патак" остават няколко неща.
Споменът за епохата на Сам Патак все още се предава през поколенията в Белово. Дарението е ценно, защото дава икономическата и социалната конкретика на тази епоха.
Историята показва, че всяко ново е забравено старо, което периодично се стремим да унищожим или да възродим. Времето, което обхваща дарението, разказва за възраждането на един малък български град, който събира на едно място родни и европейски специалисти.
Повече по темата можете да чуете в звуковия файл.
