В.Г. Зебалд (1944–2001) или Макс Зебалд, както той приживе иска да го наричат, е едно от най-важните имена в съвременната немскоезична литература.
Роден в малко градче в Бавария, той след време се установява във Великобритания, където развива своята писателска и научна кариера по немска литература.
У нас Зебалд е познат със своите знакови творби "Аустерлитц" (превод: Галина Павлова), "Емигрантите" (превод: Стоян Гяуров), а сега на български език четем първото му голямо прозаично произведение "Световъртеж. Чувства.".
В "Артефир" гостува преводачът му Стоян Гяуров, за да разкаже за тази неподражаема сонатна структура, която Зебалд изработва още с първата си творба.
В четири самостоятелни истории на спиращ дъха красив поетичен език писателят преплита фигури и времена, свързани с повтарящи се мотиви, автобиографични изповеди, спомени от детството и пътеписи в едно завладяващо цяло.
Френският войник Анри Бейл, който постига световна слава като Стендал, пражкият чиновник Франц Кафка, който се превръща в един от най-значимите съвременни писатели – това са героите на разказите на Зебалд: герои на меланхолията, герои на напразната любов и герои на литературата, заедно, разбира се, с неговото лично автофикционално неспирно пътуване навътре към себе си.
Повече за тази мистериозна и завладяваща проза, научете от преводача Стоян Гяуров.
