Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
От тази сутрин сме с един час напред. Лятното часово време се въвежда в 03:00 ч. в последната неделя на март. А тази практика я има в ЕС от 70-те години на 20-и век.
Веселин Гавалюгов е пазителят на времето в България. Той отговаря за атомния часовник в Института по метрология, както и за това дори и по „Хоризонт“ да чувате точно колко е часът.
Защо сменяме времето? Краткият отговор е – защото практиката е наследство отпреди повече от век – от зората на индустриалната революция, когато фабриките е трябвало да се възползват от повечето слънчеви часове. Дългият отговор – защото в съвремието ни Съветът на ЕС още не се е произнесъл по онази вече стара вече идея да се премахне прехвърлянето от астрономическо на лятно и лятното към астрономическо. Въпреки че предложение има от 2018-та година, каза в "Рано в неделя" Веселин Гавалюгов.
Всъщност и Веселин Гавалюгов е в онези 84 процента от запитаните през 2018 та година от ЕК 4,6 млн. европейци, които казват, че искат да се прекрати смяната на часовото време имено заради множеството негативни ефекти върху здравето. Гавалюгов е и от онеци 96 процента от българите, които през 2018-та година казват, че смяната на времето трябва да спре. Според различните проучвания между 47 и 51 процента искат да останем със лятното часово време, а между 32 и 38 са за зимното. Но тези данни са отпреди четири – пет години. А по – скорошни няма. Защото…. Светът си има през това време много по- важни работи, смята Веселин Гавалюгов.
Разлика във времето на сателитите прави невъзможно например тирангулирането на позицията на колата, ако бързате за среща. За да не се окажете на километри от желаната дестинация.
Колко важна е темата за точността на времето в космоса, която Веселин Гавалюгов повдигна, се вижда и от започналия дебата за това да има ли отделна времева зона на Луната. Въпросът повдигна Европейската космическа агенция. Идеята за това се родила по време на среща в Нидерландия в края на миналата година.
Сега всички космически мисии на Луната се измерват с времето на държавата, на която принадлежи всеки конкретен космически кораб. Но понеже желанията да ходят и да останат на Луната има и от Китай, и от САЩ, че дори и за частни компании това би създало известно неудобство. От ЕКА припомнят, че Международната космическа станция няма собствена часова зона. А времето се отчита през Координираното универсално време (UTC), което е базирано именно на атомните часовници. Но дебатите сега са дали и кой има право да определя новата Лунна часова зона… Според астронома доц. Камен Козарев, който сега изгражда радиотелескопа LOFAR в България, идеята не звучи толкова футуристично.
Радиотелескопът ще е готов към 2025-та година в Рожен.
