Националният детски фолклорен конкурс "Диньо Маринов" остава на много високо ниво и в 28-то си издание, каза в интервю за Радио Варна председателят на журито Димитър Христов -диригент на народния оркестър при БНР и преподавател в НМА "Проф. Панчо Владигеров". Над 500 деца от цялата страна участваха в изданието тази година. Специална награда звукозапис традиционно даде и Радио Варна, като тази година тя беше присъдена на 15-годишният изпълнител на кавал Томас Цакирис, ученик в НУИ "Добри Христов" - Варна.
Димитър Христов вече 10 години журира конкурса и е първият носител на наградата по тамбура, когато Диньо Маринов е бил още жив и конкурсът не е носил неговото име. Споделя, че не е лесно да определят победителите, но в този конкурс награди не се раздават на килограм.
Ние не даваме награди на кило. Има първа, втора и трета награда във всяка възрастова група и децата и техните преподаватели знаят, че те са много ценни. Няма 10 първи награди и така човек да се колебае кой наистина е по-добрият.
Надгражда ли всеки следващ конкурс предишния преди него и Вие колебаехте ли се когато трябваше да изберете победителите?
Надгражда, разбира се. А за колебание – много се колебаем, особено в трета и четвърта възрастова група където децата имат право да получат едногодишна стипендия от Министерството на образованието. Няма как вашите слушатели да не знаят, че Варна е една от меките на гайдарското изкуство. Тук всяка година слушаме между 50 и 70 гайди, което е страхотно, и всъщност там е най-трудният избор, защото всички са много добри.
Какво показва този конкурс за българския фолклор и присъства ли обществеността тук в залата?
За голямо наше щастие има огромен интерес винаги към този конкурс. А показва, че фолклорът ни няма регионална принадлежност, че тук се събират деца от цяла България – обменят опит, интересни познания, които са добили в своя регион и то всъщност това е най-ценното – когато тези деца се съберат, видят кой как пее, кой как свири, кой какво може да научи от другия – смятам, че това е едно от най-ценните неща на конкурса.
Какви шансове имат децата, които сега учат народно пеене, народни танци, свирят на народни инструменти, да продължат да се занимават с това след като завършат училище?
Това е много тежка и много дълга тема, която ние в последните 10-ина години доста коментираме. Тук държавата трябва много сериозно да се намеси с една национална политика по повод опазване на българския професионален фолклор. Говоря за професионалния, защото във всеки град има по 20-30 танцови клуба, които правят своя бизнес, но хората, които се занимат с инструменти особено, са в доста незавидна позиция. Това е така, защото да си музикант е една от професиите, която се започва от най-ранна детска възраст – на 6-7 години. Инструментът не е част от тялото, не е глас, не е крака и да е само моторика, а е предмет, който трябва да бъде усвоен, а това става след години ежедневен труд, който в крайна сметка през последните години е доста неоценен и не добре заплатен. И ако не направим нещо до 10-тина години няма да имаме инструменталисти, които се занимават професионално с фолклор, защото цигулки и виоли можем да внасяме от Китай, но гайди и кавали не можем. Трябва да свети лампата в обществото, за да може да се погрижим всички талантливите деца на България да има къде да работят.
