Те ни говорят от сцената. Споделят ни думи, по-силни от всяка стихия. Те провокират чувства, емоции, вълнение. Казват ни какво е времето – в нас и извън нас, кои са непримиримите и за какво не мълчат те. Те са актьори и за миг от света ни припомнят Поетите.
Диана Алексиева създава проекта с желание да даде нов, съвременен прочит на някои от най-хубавите и обичани стихове, които правят българската поезия това, което е – езикът на живота.
Всичко започва с "Да се завърнеш в бащината къща" на Димчо Дебелянов. Актьорът Владо Пенев разказва думите в това стихотворение като лична изповед от едно летище. Оттам Теодора Духовникова продължава с "До моето първо либе" на Ботев, а Юлиан Вергов пита в снега "Наистина ли си отива лятото", точно както го е написал Христо Фотев. Следват още стихове в изпълнение на актьорите от "Поетите" и хиляди гледания в социалните мрежи.
Нищо обаче не може да се сравни с думите, изречени на живо. Преживени и почувствани от хората, които ги изричат, и хората, които ги чуват. Така експериментът, който Диана Алексиева и актьорите решават просто да споделят с публиката си, заживява на сцената. И е там вече четири години.
"Поетите Live" не е литературно четене, не е и рецитал на малка сцена в притаена светлина, а е спектакъл на българската поезия под акомпанимента на маестро Антони Дончев. Съпреживяно споделено чувство.
Как избират стиховете си "Поетите", какво иска всъщност публиката, на какво дължи успеха си проектът и защо има смисъл в него – Диана Алексиева разказва в звуковия файл.
