Това увери в интервю за БНР адвокат Мария Петрова, специалист по медицинско право, във връзка със спора между Българския фармацевтичен съюз и НЗОК.
"Първият казус, който ще възникне, ако пациентите са длъжни да закупуват всичко наведнъж от едно място, е дали те чисто финансово ще могат да си позволят да си закупят или да си доплатят всички лекарства. Ако един пациент трябва да приема 6 или 8 медикамента, а цикълът им на приемане предполага да купи първо 3, а след това останалите 5, защо той трябва да извади от джоба си доплащането като за 8? Вторият въпрос е, няма ли да бъдем изправени пред това възрастните хора да ходят и да обикалят аптеките, а самите аптеки ще са затруднени да поддържат такова количество, набор, асортимент от лекарства във всеки един момент. Ще стане така, че пак ще има доминиращи вериги. Места, на които предимно се работи със Здравна каса и възрастните хора чакат с часове на опашки, и аптеки, които ще работят изцяло на свободния пазар. И двете са съществен проблем и няма да възникнат, ако и двете преговарящи страни демонстрират взаимни отстъпки и помислят първо в интерес на пациента", коментира специалистът по медицинско право.
Аргументите, които се вадят, са прах в очите на обществото и зад този привидно ясен спор се крият съвсем други интереси, заяви адвокат Петрова.
По думите ѝ добрата, позитивната конкуренция може да бъде нарушена, защото се създават предпоставки едни да са винаги крачка напред, защото са по-мащабни и териториално разпръснати. Няма как да сравняваме възможностите на една аптека в София с такава във Видин, посочи адвокат Петрова в предаването "Преди всички".
"От години се знае за спекулациите в този бранш и колкото повече опитваме чрез електронно здравеопазване да осветяваме този процес, толкова по-голяма съпротива виждаме от всички, които набавят за себе си или за други облага от това процесът да не е прозрачен."
Мария Петрова оспори тезата, че ако се закупят накуп всички лекарства, това означава по-добър контрол върху терапията, като нарече това наивен аргумент.
"Контролът над терапията не може да става само защото един пациент си е закупил всички лекарства и ние да презумираме, че той ги ползва така, както са му предписани."
Според нея контролът над терапията може да се случи "в момента, в който общопрактикуващите лекари престанат да бъдат просто гара разпределителна, а наистина проследяват здравословното състояние на пациентите".
"Какво правим в хипотезата, в която един пациент има изписани лекарства, част от които по Здравна каса, но примерно негов близък му е закупил лекарствата, които не са реимбурсирани? Ние автоматично ли смятаме, че този човек не си пие ликарствата и респективно има лоша терапия? Не е това начинът да контролираме терапията."
Цялото интервю слушайте в звуковия файл.
