Затова и те имат едно единствено искане към служебното правителство на България – да наложи вето върху директивата на ЕК и стоката от Украйна да преминава транзитно през нашата страна.
На 28 юни 2022 година председателят на Добруджанския съюз на зърнопроизводителите Радостина Жекова за първи път заговори за директивата, приета от ЕК месец по-рано за безмитен внос на селскостопанска продукция от Украйна. Думите ѝ тогава днес звучат като точна прогноза.
"ЕС явно е решил, че ще спасява земеделието на Украйна и Молдова, а не европейското. Ще затворим 2022 година трудно, чисто финансово. 2023 година ще бъде кошмар, ако продължаваме да внасяме евтина стока и да правим скъпо производство. Вносът, който се случва в момента, е убийството на българското земеделие. Предполагам, че министрите на земеделието на Европа ще си дадат сметка, че това, което правят, е убийствено за бранша".
Само в последното си изречение Радостина Жекова не позна, защото до този момент нито един европейски министър на земеделието не прояви ангажираност към сектора, на който българските земеделци разчитаха.
Земеделците излязоха на протест първо през месец септември - отново със същото искане – България да защити българското земеделие и българския производител и украинската стока да преминава транзитно през държавата ни, за да стигне до нуждаещите се страни. Пет месеца по-късно и никакво развитие по темата земеделците излязоха отново.
Днес над 200 превозни средства се събраха на пътя от село Кардам към граничния пункт с Румъния. Пътят от селото почти до границата беше зает само от земеделска техника, с което движението се затрудни, а за около час протестиращите го блокираха изцяло.Не обаче блокадата на пътя е проблемът, за който трябва да се говори, а тревогите на земеделците, за които те алармират от вече почти една година.
Каква е ситуацията в момента – пълни складове с продукция, чиято себестойност заради изискванията на ЕС за зелено земеделие и инфлацията, се повишава непрекъснато, липса на пазар, цени на пшеница, царевица и слънчоглед на борсата под тяхната себестойност.
Само преди дни зам.-министърът на земеделието Георги Събев призна, че през 2022 година вносът на слънчоглед в България е безпрецедентен и той вече е над 830 000 тона. За сравнение - през 2021 година е бил едва около 35 000 тона.
Протестиращите днес земеделци имат едно единствено искане – служебното правителство да наложи вето върху вноса на земеделска продукция от Украйна и България само да осигурява коридор.
Зам.-председателят на НАЗ Илия Проданов:
"Изкупната цена на продукцията ни е около 40% под себестойностите. Измерени в слънчогледа, можем да говорим за загуби от около 800 млн. лева. За година у нас се произвеждат около 2 млн. слънчоглед, до момента са реализирани не повече от 5-10%. Почти цялата продукция на българските зърнопроизводители стои по складовете".
Председателят на Добруджанския съюз на зърнопроизводителите Радостина Жекова:
"В България няма друга икономика, която да генерира толкова паричен поток, колкото земеделието".
Европа заяви, че ще отпусне 16.75 милиона евро за подпомагане на сектора. И тук идва логичният въпрос – как при 38 милиона декара обработваема площ в България, или левче на декар помощ може да се компенсира създалата се ситуация.
Над 2 милиарда лева годишно се изплащат под формата на ренти, заяви на протеста край Кардам днес председателят на бургаската асоциация на зърнопроизводителите Николай Киров.
Протестът ще продължи и в следващите два дни, а междувременно българските зърнопроизводители са в непрекъснат контакт с румънските си колеги и имат готовност за съвместни действия в началото на месец април.
"Влагаме 9 млрд. лева всяка година, за да направим производство, да изплатим ренти, да бъдем почтени. Не ни убивайте!", призова Жекова.
