"Целта на книгата не е да утвърди една единствена истина. Мнозина смятат, че радикализацията се определя най-вече от бедността. За съжаление не намираме пряка връзка. Радикализацията се ражда във форумите, където има обмен на мнения".
Джихадистката радикализация все още привлича най-голям интерес, посочи тя.
"Делят ни само няколко години от военния разгром на Ислямска държава. Нейната идеология обаче продължава да живее".
Радикализацията надхвърля непосредствените си размери, смята проф. Дронзина.
"Събужда най-тъмните исторически инстинкти. Например тя дава възможност на две групи хулигани да определят бъдещето и отношенията между народите на България и Северна Македония".
Проф. Дронзина е интервюирала 57 човека, завърнали се от Ислямска държава.
"Голяма част от семействата на джихадистите, след разгрома на ИД, са настанени в 3 лагери в Сирия и Ирак. Ужасяващите условия, в които живеят тези хора, водят към радикализация на едно трето поколение. Когато се срещнах със семействата, видях такива страдания, че започнах да се замислям. Само със силови методи дерадикализация няма да бъде извършена. Опитвам се да си дам отговор на въпроса дали на такава са способни хора, които са преминали кървавата черта".
В България няма граждански организации и местни общности, които да помагат на хората, поели по пътя на радикализацията, да извървят обратния път и да се реинтегрират, отбеляза проф. Дронзина.
Цялото интервю на Снежана Иванова с проф. Татяна Дронзина можете да чуете в звуковия файл.
