Това каза в четвъртък председателката на ЕП Роберта Мецола във Виена, където бе на посещение, за да се опита да накара консервативния канцлер Карл Нехамер и вътрешния му министър Герхард Карнер да размислят, когато в началото на юни членството на България и Румъния в Шенгенското пространство ще бъде разисквано отново. Във втори доклад, публикуван наскоро, Европейската комисия призова лидерите на 27-те, и особено на Австрия и Нидерландия, да дадат зелена светлина. Но от интервю на австрийския външен министър Александър Шаленберг за "Политико" става ясно, че Виена ще потвърди ветото си "докато не забележим устойчив спад на търсещите убежище".
Темата коментира в интервю за БНР политологът от Виенския университет Даниела Писойо. През декември миналата година, когато Австрия и Нидерландия наложиха вето, тя публикува остър коментар за влиятелния австрийски вестник "Der Standard" срещу решението на правителството.
"В сравнение с декември, когато Австрия наложи вето, посоката на вятъра малко се промени. Но въпреки това правителството във Виена остава негативно настроено и продължава да повтаря, че има още недовършена работа и от двете страни кандидатки. Нека припомня - дълго време Австрия нямаше нищо против влизането на България и Румъния в Шенгенското пространство и изведнъж през октомври заговори за вето. Причината е, че тогава рязко скочи броят на нелегалните мигранти, които пристигат в Австрия без да са били регистрирани в друга държава от ЕС, през която са минали. Този проблем обаче няма нищо общо с Шенген. Шенгенското пространство регулира преминаването през вътрешните европейски граници на гражданите на Европейския съюз. Т.е. свободата да пътуваме без граничен контрол. Австрия отдавна безуспешно се опитва да свърже двете теми, с надеждата, че така ще задвижи реформата на миграционната политика на Евросъюза. И накрая частично успя, като наложи вето срещу България и Румъния с обяснението, че ако Шенгенската система работеше добре, нямаше да има нелегална миграция."
На практика обаче Австрия изнудва Европейския съюз, смята Даниела Писойо.
"Известно е, че както Комисията, така и останалите страни членки искат България и Румъния да влязат в Шенген. Чрез ветото Австрия се опитва да вкара зациклилата миграционна политика в дневния ред на Брюксел.
Австрийският вътрешен министър Герхард Карнер твърди все още, че 80 процента от пристигналите в Австрия нелегални мигранти от Афганистан са преминали през България без да бъдат регистрирани, както изисква Дъблинското споразумение. Карнер аргументира твърдението си с разпити на новопристигналите бежанци и проследяване на геоданните на мобилните им телефони. Така според вътрешното министерство във Виена рекордният брой нелегални мигранти се дължи на маршрут, който преминава през България и Румъния и това е достатъчен аргумент за Австрия да наложи вето срещу приемането на двете страни в Шенген. Маршрут през България и Румъния не е известен, поне не за европейската гранична агенция Фронтекс. Тези детайли обаче потънаха в общественото говорене в Австрия, където водещата управляваща партия в коалицията - Народната партия на канцлера Нехамер и вътрешния министър Карнер - наложи наратива, че разширяването на Шенгенското пространство е заплаха за националната сигурност на Австрия."
Запитана какво е значението на тази тема за вътрешната политика и печелят ли се избори с нея, Писойо отбеляза:
"Досега управляващите консерватори от Народната партия успяваха да правят политика чрез социология. Известно е, че върху общественото мнение може да се влияе. Наскоро бяха публикувани данните от социологическо проучване, от което излиза, че австрийците са срещу влизането на България и Румъния в Шенгенското пространство. Само че въпросът в анкетата беше силно подвеждащ, обвързвайки нелегалната миграция с членството в Шенген.
Всъщност, нито миграцията, нито Шенген са водещите теми, от които австрийците се вълнуват. Те се вълнуват на първо място от галопиращата инфлация. В Австрия тя е една от най-високите в ЕС. На следващо място ги интересуват климатичните промени. А на тези два основни проблема правителството няма отговор. Затова управляващите, особено Народната партия на канцлера Нехамер, се опитват да изместят вниманието на хората от тези тежки теми - върху националната сигурност."
Миграцията е основна тема на крайната десница. Най-новите проучвания на общественото мнение показват, че "Партията на свободата" вече води в допитванията с 30 процента одобрение. И изпреварва Народната партия на канцлера. Затова ли консерваторите си присвоиха тази реторика?
"Възприемането на популистки теми не е нещо ново за Народната партия на канцлера. Това е наследство от бежанската криза през 2015 година, от времето на бившия канцлер Себастиян Курц. Странното е, че от една страна Народната партия критикува крайнодясната Партия на свободата заради популистките и националистически послания и радикализирането на австрийското общество. А в същото време попива точно тези послания. Просто консерватори смятат, че това им носи повече гласове. По времето на Курц това действително беше така, но тази сметка вече не излиза."
"Това, което се случва сега, е че колкото по-радикално говорят консерваторите, толкова повече подкрепа трупа крайната десница. Затова Партията на свободата води в анкетите. Защото тя е автентичният посланик на радикалната политика и за съжаление с годините успя да легитимира популизма. Освен това Партията на свободата винаги е била партия на протеста. А в днешните времена хората има от какво да са недоволни. И да не забравяме, че другата традиционна партия в Австрия, социалдемократите, вече от години се намират в дълбока криза на идентичността и губят подкрепа", подчертава Даниела Писойо.
"Да преместим защитната линия на югоизток" - за това се разбра преди време австрийският канцлер Карл Нехамер с двама автократи - унгарския премиер Виктор Орбан и сръбския президент Александър Вучич. Харесва ли на австрийците компанията на канцлера? Да не говорим за договорката на тримата как да прехвърлят "горещия картоф".
"Много е важно да се знае какво е политическото минало на канцлера. Преди да оглави правителството Карл Нехамер беше министър на вътрешните работи. Очаквано, той се вълнува от теми като национална сигурност. Но това е политическо късогледство. В желанието си да се справи с нелегалната миграция, Нехамер се обърна към Сърбия и Унгария, които са съседни на Австрия и транзитни страни за мигрантите, които са се отправили към централна Европа. На пръв поглед това може и да е прагматично решение, но е късогледо, защото пренебрегва дълготрайните дипломатически последици от такъв съюз с двама спорни лидери. В миналото Австрия имаше много силна дипломация, за съжаление сега това не е така. Сега нашата политика е доминирана от темата сигурност. По-лошото е, че управляващите не виждат в това проблем."
От наложеното вето страдат не само България и Румъния, но и австрийският бизнес. Много, в това число и големи австрийски компании са крупни инвеститори в двете страни. И те изразиха многократно тревога от хода на правителството. Това, че България и Румъния са извън Шенгенското пространство, им носи сериозни загуби. Това недоволство има ли значение за решението на правителството във Виена дали да продължава да държи на ветото си?
"Австрийските компании губят пари заради наложеното вето. Ненужно дългият престой на камионите по границите е чиста загуба и има парично измерение. Правителството знае това много добре, но предпочита да преглътне негодуванието на бизнеса вместо да отстъпи за Шенген. Мисля, че правителството изобщо не си дава сметка колко негативни последици има ветото. Всъщност, нека подчертая, че по-малкият партньор в коалицията, партията на Зелените, подкрепя влизането на България и Румъния в Шенген. Но водещата партия, Народната партия смята, че ако се откаже от ветото за Шенген, ще предаде собствените си виждания за политиката по сигурността. Консерваторите дори не се стреснаха от много острата реакция на Румъния, която заплаши с бойкот на австрийските продукти и компании. Тази тема има и символично значение. Помислете само как се отнесе Австрия с две държави, с които членува в общ съюз? България и Румъния са наши партньори, наши съюзници. Австрия трябваше да подходи по съвсем различен начин. Нямаше никакви предварителни разговори, нямаше никакви предварителни опити да се намери общо решение. Та нали затова имаме Европейския съюз, за да решаваме проблемите заедно? Това, което се случва, не е добре нито за ЕС, нито за Австрия, където привържениците на крайната десница стават все повече."
