Войводина и в частност Нови Сад, където се развива действието на "Употреба на човека" и където сърби, унгарци и германци, евреи, християни и мюсюлмани са живели мирно заедно преди Втората световна война, става жертва на терор.
Романът на Александър Тишма представя многолика картина от човешки съдби, в които се преплитат разнопосочни избори, предопределени от произхода, семейното възпитание, индивидуалните склонности и житейските обстоятелства. Но неизменната роля на губещия е обща за всички образи в него.
Никой от главните герои не е герой. Независимо на чия страна застават те, войната неминуемо ги поставя в ситуации на насилие, което ограничава или напълно отнема личната им свобода, така че всеки от тях бива употребен и по някакъв начин претърпява своето лично поражение.
Тишма разказва дистанцирано, без емоции и оценки, не прикрива нищо и нищо не украсява, а просто описва. А всъщност разказва една история на провал – провалът на хуманизма и всички модели на мислене, които го последваха.
Романът излиза в превод на Русанка Ляпова, а Гергана Рачева го представя в рубриката "Литературен наблюдател" на "Артефир".
Чуйте разговора на Димитрина Кюркчиева с Гергана Рачева в звуковия файл.
Снимка – Уикипедия, изд. Аквариус
