В Деня на Ботев и загиналите за свободата на България в родния град на поета – Калофер, се провежда митинг поклонение. Преди церемонията от Националния музей "Христо Ботев" с военни почести ще бъде изнесено знамето на Ботевата чета.
За паметта и за делото на героя революционер в "Нашият ден“ разказва Ася Николова, директор на Националния музей "Христо Ботев" в родния град на поета.
"Нашият музей се радва на многобройни посетители. Но нашето желание е, когато те пристъпват на прага на тази светиня за всеки един българин, да го правят осъзнато, а не просто да отбелязват, снимайки пред вещите или пред портрета на Ботев, че са преминали през един музей“, казва тя.
И допълва, че Христо Ботев е посветил целия си живот на истината и свободата. Сега свободата я приемаме като даденост, но трябва да осъзнаем, че свободата е вътрешна потребност.
Това, за което Ботев е писал, че само онзи, който е свободен, може да се нарече човек в пълния смисъл на думата, а който умре за свободата, той не умира само за своето отечество, а за всичкия свят.
"Той загива в последното сражение, в което участва, над местността Йолковица на връх Карамата на 1 юни“, изтъква Ася Николова.
Връх Вола е Вазовото поетично описание, което е добило гражданственост. На този връх са били разположени турски позиции. Незнайно защо след 147 години това все още не е научено.
Денят на Ботев е 2 юни по съвсем друга причина. Според Ася Николова, когато Захари Стоянов работи по Съединението на Княжество България и Източна Румелия, в знак на протест за честването на султана, той обявява, че на 2 юни ще се чества Денят на Ботев. И така от 1884 г. започват с много перипетии честванията. Първото официално честване е 1901 г., когато се събират останалите живи Ботеви четници, за да почетат паметта на своя войвода.
Ася Николова посочва, че и до днес обаче, въпреки многобройните проучвания и изследвания, все още се разпространяват спорни факти, свързани с героичната гибел на поета революционер. Тя изразява възхищение към Ботев като личност, която вдъхновява и предизвиква мислене за възможностите на човека.
"Ако четеш огнените статии на Ботев, ако искаш да ги прочетеш, ще разбереш каква е личността на Ботев. И как последното нещо, за което той е мислил, е чест и слава“, казва тя.
"България не е в гроба на своето преминало, а в люлката на своето бъдеше и от всички тези млади хора зависи накъде ще залюлеят тази люлка“, посочва още Ася Николова.
Чуйте целия разговор в звуковия файл.
