Eмисия новини
от 09.00 часа
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Непобедимият

Снимка: ЕПА/БГНЕС

Започна третото десетилетие от управлението на Реджеп Ердоган, начело на Турция – той беше преизбран въпреки високата инфлация, срива на лирата и редица други вътрешни проблеми. Победата обаче не беше лесна, югоизточната ни съседка беше разделена между Ердоган и опозиционния кандидат Кемал Кълъчдароглу, въпреки превеса на Ердоган. Един от изводите след втория тур на президентските избори е, че турският народ предпочете стабилността, след като на 14 май Партията на справедливостта и развитието на Ердоган получи най-много гласове на парламентарния вот. 

Въпреки рекордната инфлация и националната катастрофа след земетресенията през февруари, при които загинаха над 50 000 души, Ердоган успя да запази инерцията и да убеди нацията, че все още е най-добрият политик, който може да спази обещанията си да възстанови икономиката. Професорът по политология Али Чаркоглу от университета Коч в Истанбул:

„Поразително е, че въпреки икономическата криза и двете мощни земетресения Ердоган успя да задържи подкрепата за себе си, която е отявлено консервативна. Резултатът означава продължаване на политиките, които Ердоган водеше преди изборите. Големият въпрос е как той ще се справи с икономическата криза в страната и предизвикателствата във външната политика. Централноанадолските провинции отчетливо търсят лидерството и харизмата на Ердоган и следват неговите консервативни позиции. Той ясно ги отрази в избора си на съюзници. Географията на изборите в Турция не се е променила въобще – крайбрежните райони и югоизточните анадолски региони, доминирани от кюрди, подкрепиха Кълъчдароглу. Но в останалата част от страната над 60 процента от гласуващите подкрепят Ердоган и това е непобедимо.“

Според критиците на Ердоган той прави всичко възможно, за да „заглуши“ инакомислещите, подкопал е гражданските права и е поставил съдебната система под свое влияние – обвинения, които властта отхвърля.

Арън Дейвид Милър – бивш преговарящ за Близкия Изток в Държавния департамент на САЩ обяснява как, според него, Ердоган победи, използвайки политика на идентичността:

„Щом веднъж един привърженик на авторитарното управление се окопае във власт става много трудно опозиционен кандидат да спечели. Ердоган контролираше пресата. Той назначи хората на високите постове във Върховния избирателен комитет. Хвърли представители на опозицията в затвора. И е на власт като премиер или като президент от 2003 г. Това е над 20-годишен опит как се манипулира системата. Истината е, че на тези избори личността имаше по-голямо значение от състоянието на икономиката. Той използва идентичността, исляма, национализма и се опитва да обрисува Турция като жертва на западния империализъм – в скоби – основно САЩ. И се опита да свърже опонента си и подкрепящият го шестпартиен алианс с кюрдския тероризъм. Така че от едната страна е идентичността, а от другата – един умен автократ. Поучителна история за всички ни, честно казано.“

На последния си предизборен митинг в Истанбул Ердоган заяви, че опозицията иска да го свали от власт, за което работи с американския президент Джо Байдън:

„Ще направите това според инструкциите, които сте получили от САЩ, от Джо Байдън ли? Байдън е казал, че трябва Ердоган да бъде свален, това го знам. Всички мои хора го знаят. Утре в изборните урни ще бъде даден отговор и на Байдън.“

Що се отнася до външната политика, по време на предизборната кампания Ердоган заяви, че ще продължи с определяната от него като безпристрастна правителствената политика. Каква роля изигра близостта на Ердоган с Русия и отношенията му с Европа на тези избори?

В много аспекти географията на една страна предопределя нейната съдба. Турция е „яхнала“ едновременно Изтока и Запада. От една страна е член на НАТО и разполага с една от най-мощните военни машини в Алианса, въпреки че по икономически и политически причини Ердоган трябва да поддържа много близки връзки с Владимир Путин. Той използва богатия си опит във външната политика и има способност да печели от различни позиции, може много добре да пази тайните си.“

Бюлент Алиреза от мозъчния тръст във Вашингтон Център за стратегически и международни изследвания също реагира на победата на Ердоган:

Ердоган е най-добрият политик в историята на Турция с изключение на Кемал Ататюрк, който дори не е бил политик, а основател на държавата. Ердоган доминира политиката като колос. Издръжливостта му е забележителна. Успешен ли беше винаги във всеки един аспект на държавничеството? Съвсем не. Икономиката преминава през много труден период. Колкото до външната политика и сътрудничеството със страните съседки на Турция – той хитрува и в някои случаи – например със Сирия и Гърция, това създава проблеми. И той се върна на позицията си, в която всъщност иска сближаване и помиряване. За това обаче ще има условия. Сирия например настоява за оттеглянето на турските войски, което обаче не е на дневен ред.“


Ердоган умело използва нагласите в турското общество, което иска една по-велика Турция на историческа и културна основа. Той обеща по-силна, просперираща Турция, по-решителен геостратегически подход, както и следващите 100 години да са „Векът на Турция“. Тези заявки, както и работата по мега проекти, като откритата наскоро първа АЕЦ "Аккую" в Южна Турция и добивът на газ от Черно море и засилването на отбранителната индустрия срещат одобрението на поддръжниците му. От друга страна един от основните проблеми са сирийските бежанци в страната. По време на предизборната кампания обаче, вместо да се опита да спечели гласовете на националистите, той продължи да се обрисува като отговорен лидер, като заяви, че връщането им трябва да бъде доброволно и да се случи при създадени необходимите условия за живот и безопасност.


Загубата на Кълъчдароглу е безспорен провал за опозицията, която не успя да убеди мнозинството от гласуващите, че те са в по-добрата позиция да действат и изпълнят националните задачи. А надеждите бяха големи, тъй като за първи път в Турция подобна широка коалиция от шест опозиционни партии с различни подходи и идеологии застана зад един общ кандидат с цел да свалят Ердоган – въпреки всички усилия – безуспешно. Предизвикателството за опозицията сега е дали ще запази единството си на фона на критиките, особено към Кълъчдароглу, чиято политическа кариера вероятно ще приключи след тази поредна загуба. Проф. Али Чаркоглу:

„Това е девета или десета загуба за него и няма да му помогне да запази единството на партийната организация. Най-вероятно опозиционният Национален алианс ще изпадне в яростни вътрешни борби.“

Реджеп Ердоган даде мечта на турците – за една още по-велика страна и след над две десетилетия на власт и общо четири в политиката той остава най-подкрепяният политик в Турция след редица предизвикателства като опита за преврат през 2016 г., обезценяването на турската лира и природния апокалипсис през февруари. А каквото се случва в Турция под негова диктовка е важно, защото отеква и отвъд.

Снимки: ЕПА/БГНЕС

БНР подкасти:

Новините на БНР – във Facebook, Instagram, Viber, YouTube и Telegram.


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Горещи теми

Войната в Украйна

Най-четени