"Диктатурата на Путин с нищо не се отличава от класическите диктатури, с които всички се бориха през 20-и век - това не е свобода, това е поробване на гражданите, репресии и икономическа стагнация".
Това казва в първото си интервю пред БНР и за българска медия дъщерята на убития руски опозиционер Борис Немцов - Жана Немцова. Тя разказва и за фондацията си, която подкрепя протестиращите в Русия по време на провелата се международна конференция на руската демократична опозиция в Брюксел.
С какво се занимавате и къде живеете в момента?
Живея в Португалия, тъй като моят мъж е гражданин на тази страна. Това е единствената причина, поради която съм избрала тази страна, но аз заминах в чужбина през 2015 година. Пет години живях в Германия и работих за телевизия "Дойче веле", тоест, бях ваша колежка. Правих интервюта с политици от целия свят и с лидери на общественото мнение, които имат позиция за случващото се в Русия. Много работих в Украйна, Грузия, Армения, в Казахстан взех интервю от президента Токаев. Същевременно през 2015 година основах фонд "Борис Немцов" в Германия и в началото на 2020-а реших да напусна "Дойче веле" и да се съсредоточа върху неговото развитие. С него се занимавам и сега - това е една от водещите организации в Европа, която се фокусира върху руското гражданско общество, студенти, млади журналисти. Занимаваме се предимно с образователни програми. Ежегодно организираме крупни школи по журналистика - обикновено правехме това в Прага, но сега ще е в Германия, успяхме да получим акредитация за рускоезична магистратура, подкрепяме различни медии, организираме ежегоден форум "Немцов", връчваме награди за смелост, имаме и няколко изследователски проекта.
Можете ли сега свободно да се върнете в Русия?
Да, мога да се върна свободно, но не вярвам, че ще мога да изляза обратно в Европа. Гражданка съм на Русия и имам право да съм там. Проблемът е в това, че всяка форма на подкрепа за Украйна, в т.ч. и вербална, е криминализирана. Тоест, за това може да получиш реална присъда. От началото на войната в Русия са образувани огромен, дори не можете да си представите колко голям брой дела срещу хора, които осъждаха войната и хвалеха Зеленски. Под тази лавина от репресии попаднаха не само известни хора. Не говорим само за Иля Яшин и Владимир Кара-Мурза. Става дума за хора, които никога не са се занимавали нито с политическа дейност, нито са били активисти. Много от тях получиха реални присъди. Досега ние връчвахме наградата "Немцов" на известни хора. Сега ще бъде връчена на обикновени протестиращи. Нали разбирате, в Русия не се виждат масови протести, но има индивидуални, а за тези хора това е много по-страшно, тъй като се прави във враждебна среда. Става дума за руските региони - това са наистина невероятни постъпки. Винаги си спомняме за хората, които излязоха на Червения площад през 1968 година срещу нахлуването на съветските войски в Чехословакия. Такива хора има и сега. Те са малко в сравнение с населението на Русия, но ги има.
По някакъв начин показаха ли ви, че ще ви арестуват, ако се върнете в Русия?
Не е необходимо да ми показват, знам, че това, с което се занимавам, е криминализирано. Аз подкрепям Украйна и искам тя да победи. Казвала съм това много пъти. Награда за смелост миналата година получи Зеленски. Така че лично на мен никой нищо не ми казва, не съм заслужила, така да се каже, някакво отделно предупреждение. Но нямам и задача да се върна в Русия. Какво трябва да правя там? За да се върна, трябва да е заради нещо. Единствената причина, за да го направя е, че моята баба - майката на моя татко, е на 95 години. Но сега това наистина е опасно.
На въпроса - какво си спомня от убийството на баща си Жана казва, че не би искала да се връща към това. Но допълва, че е публикувала книга "Дъщеря на баща си" миналата година, която се разпространява и онлайн. Там тя разказва много подробно за онази нощ. За сметка на това има какво да каже на българите, които вярват на режима на Путин.
Никога не съм била в България, вие сте първата българска медия, на която давам интервю, знам, че в София има малък площад, на който е дадено името на баща ми, за което благодаря на властите в града. Знам, че в България отношението към Путин и Русия е по-благоприятно, отколкото, например, в Дания или Нидерландия. Знам и че в България има голяма носталгия по СССР, знам, че има голямо рускоезично население. Според мен, причините за симпатиите към Путин се крият именно в него, тоест, във възможността да бъде разбрана руската пропаганда.
Тук пояснявам, че това се дължи по-скоро на историческата памет, свързана с Руско-турската война и Освобождението на България...
Разбира се, това също е фактор, но и възможност за пропаганда. Моето предположение обаче е, че хората гледат руските канали. В тях се изливат големи пари, те произвеждат ярко визуално съдържание, което привлича вниманието. Но пак искам да кажа, имам съвсем повърхностна представа за България и не претендирам, че казвам истината от последна инстанция. Бих подчертала обаче, че Путин с нищо не се отличава от класическите диктатури, с които всички се бориха през 20-и век - това не е свобода, това е поробване на гражданите, това са репресии и икономическа стагнация. Диктатурата не носи нищо добро. Дори когато изглежда, че тя може да създаде баланс, да прекрои еднополюсния свят, в който Съединените щати играят водеща роля - всичко това са лъжливи цели. Реалната диктатура е кръв и страдание на хората.
Смятате ли, че диктатурата на Путин се приближава към края си, или още трябва да почакаме?
Ако трябва да ви отговоря, ще избера второто - трябва да почакаме още.
