Днес е първият ден на новото, редовно правителство, а това е повод да си отдъхнат с облекчение може би всички сектори в българската икономика. Причината е, че ограничените правомощия на всяко служебното правителство до голяма степен възпрепятстват извършването на законодателни промени. А промените са жизнено важни, особено за развиващите се сектори, какъвто е българското земеделие. И така сред най-потърпевшите от дългия политически застой в страната се оказаха тъкмо животновъдите, производителите на сезонни плодове и зеленчуци, както и един от най-крупните браншове – производството на пшеница, слънчоглед и други зърнени култури. Най-сериозният проблем, който е на път да заличи цели селскостопански сектори, при това традиционни за България, е нерегламентираният внос на евтина продукция от чужбина.
Новото министерството на земеделието да започне да работи за националната сигурност на България, защото изхранването на населението е въпрос на национална сигурност, призова председателят на Националното сдружение на месо- и млекопроизводителите Танчо Колев. Той разкритикува политиката да се насърчава консумацията на заместители, вместо на истински продукти, което би довело до "пълно унищожаване на животновъдството в България". Свръхпроизводството на продукти от сухо мляко е довело до двойното понижаване на изкупната цена на прясното мляко у нас. За два месеца от лев цената е паднала на 50 стотинки, припомни Танчо Колев пред БНР - Ст.Загора.
"След края на това междувластие първият и най-важен въпрос е, да се реши проблемът в млечния сектор", казва в интервю за програма "Хоризонт" на БНР и Михаил Михайлов от Съюза на говедовъдите у нас.
До БНР бе изпратен и сигнал от единствените в страната фирми-производители на деликатеса от говеждо месо Горнооряховски суджук. Това е първият защитен български хранителен продукт от ЕС. Той обаче се произвежда само от висококачествено говеждо месо, а в България такава суровина вече почти няма, алармират те. Вносното месо от Румъния е с много добро качество, но е на завишени цени и в крайна сметка се отразява на цената на продукцията. Румяна Добрева е представител на една от месопреработвателните фирми в Горна Оряховица и споделя, че проблемът не е от вчера:
"Месодобивните породи са доста скъпи и тъй като те вече са изчезнали от България заради строгите регламенти, въведени в кланиците след влизане на страната ни в ЕС, затова и липсва говеждо на пазара. Тогава много от кланиците затвориха и дори и говедовъдите да отглеждаха животни, те нямаше къде да ги заколят. От това започна спадът в производството. Иначе има европейски програми, но трябва първо да се стабилизират нещата в управлението на страната, за да може да се отпуснат средства и за възстановяване на животновъдството."
Именно от бранша на месопреработвателите идва новият министър на земеделието Кирил Вътев. С встъпването си в длъжност той подчерта, че си поставя за цел "по-качествени и повече български храни от български суровини да достигат до трапезата на българина". Друга приоритетна задача ще бъде консолидирането на агрохранителната верига "от полето до масата", затова и оглавяваното от Кирил Вътев ведомство ще се нарича вече Министерство на земеделието и храните.
За земеделците Кирил Вътев е позната личност, но все пак едно е, когато човек стои от страната на производителите, друго е, когато влезе в ролята на министър и в политически кабинет – казва Илия Проданов, председател на Националната асоциация на зърнопроизводителите пред Радио България:
"Нека да видим каква политика ще следват и какви решения ще вземат. Естествено, от Асоциацията, първото нещо, което правим при назначаване на ново управление в Министерството, е да поискаме среща и искаме да знаем какви политики то ще следва, как ще работи с нас, каква ще бъде комуникацията ни и т.н. Не се чувстваме удовлетворени от мярката /удължаване с 3 месеца на забраната вноса на пшеница от Украйна – бел. ред./, защото тя обхваща само 4 култури и техните производни. Това на практика я прави недостатъчно ефективна. Ние вече няколко пъти казваме, че нерафинираното олио задължително трябва да влезе в списъка със забрани, за да има мярката по-добър ефект върху пазара в България. Същото важи за сухото мляко и меда, колегите – животновъди и пчелари, са също много зависими от вноса на големи количества. Така е и за плодовете и зеленчуците. Искаме да има български на пазара, а внасяме такива с непроверен произход и това подбива родната продукция, после се чудим къде изчезна вкусният български домат. Така постепенно българските производители ще се откажат да произвеждат тези култури, ако няма рентабилност в работата им."
Снимки: БГНЕС
