Най-ранната дата, засвидетелствана в краткото им житие не е била 11 май, а 25 август. Векове по-късно през 17 в. в Русия се утвърждава друга обща дата – 11 май, но появата на тази дата не е докрай изяснена. Въпреки това се приема от българският монах и учител Неофит Рилски два века по-късно през 1849 г. при освещаването на българската църква „Св. Стефан“ в Цариград.
Така през 1863 г. 11 май е утвърден като църковен празник на светите равноапостоли Кирил и Методий. А след Освобождението се превръща в общоучилищен празник, което пък ражда идеята за химн. Стоян Михайловски написва химна „Върви народе възродени“ през 1892 в Русе, а през 1901 г. Панайот Пипков създава музиката към текста.
След въвеждането на Грегорианския календар през 1916 г. празникът се премества с 13 дни и се отбелязва на 24 май, но през 69та поради политиката на отделяне на църквата от държавата, водена от комунистическата власт в България старата дата 11 май отново се връща, но в църковния календар, а 24 май се чества като светски празник. На 11 празнуваме паметта на Св. Братя Кирил и Методий, а на 24 май – празника на българската просвета и славянска култура.
За живота, личността и делото на Свети Методий черпим информация от пространните жития на двамата братя. Житието на Свети Методий е по-кратко от това на Свети Константин-Кирил Философ и най-вероятно е писано в Моравия. Най-ранният препис на Методиевото житие е руски от 12 век. Но съществуват редица доказателства, че творбите произхождат от 9 век. Въпросът за авторството на двете житието е спорен, но много учени се обединяват около мнението, че са писани от техният най-близък ученик Св. Климент Охридски.
В пространното житие на Архиепископ Методий пише:
„И по бащина, и по майчина страна той произхождаше не от прост, а от много добър и почтен род, известен преди всичко на Бога, а след това и на царя и на цялата Солунска област, което личеше и от външния му вид. Най-сетне царят, като узна за неговите способности, даде му да управлява славянско княжество – като че ли предвиждаше, бих казал аз, че ще го изпрати за учител и пръв архиепископ на славяните, та да изучи всичките им обичаи и постепенно да ги обикне.“
Емил Иванов е доцент по теология и църковна археология и свещеник и служи в църквата "Света Параксева" в София. Той е и сътрудник на Методиевия център в Елванген, Германия.
След като в продължение на 9 години Методий управлявал славяните, населявали византийската област Тесалия (днешна Гърция), се оттегля и става монах в манастир в планината Олип. Това е манастирът, в който след като завършва Сарацинската мисия Константин Философ заедно с брат си обмислят и създават славянската азбука около 855 г. Оттам насетне съдбите на братята се преплитат – първо заминават на Хазарска мисия, където откриват мощите на св. Климет Римски. Следва мисията им във Великоморавия, където развиват активна мисионерска и книжовна дейност, както и тържественото им пристигане в Рим, където лично са посрещнати от папа Адриан.
Св. Методий е натоварен лично от папата със съгласието на цариградския патриарх и византийския император да стане архиепископ на Моравия и Панония с цел западните славяни да бъдат мисионирани на разбираем за тях език.
Методий е обвинен и заточен от франките в затвор в голям Бенедиктиснки манастир, разположен на франко-швабската граница в близост до селището Елванген. Междувременно папа Адриан умира.
"Това е в територията на франките. През 9 - ти век дори още през 8 - ми Елванген е един стратегически пункт, допълва доц. Иванов.
В Елванген, където Св. Методий е бил заточен днес е основан Югоизточно Европейски-Български културен институт (или накратко Методиев Център), към който Доцент Емил Иванов е сътрудник. В центъра на града се намира българският параклис „Св. св. Кирил и Методий". На площад „Св. Методий" има паметна плоча на Св. Методий, поставена от признателни българи.
Паметта на Свети Методий в Германия се тачи най-вече заради неговото близо тригодишно заточение в Елванген. След като бива освободен с намесата и помощта на Папа Йоан 8ми, Методий поема архиепископските си функции в Моравия.
И всред борбата с ожесточените врагове свети Методий продължавал своето дело на славянски равноапостол, като проповядвал словото на божествената истина и като превеждал от гръцки на славянски език свещените книги. Той оставил като скъпоценно наследство превода на всички канонически книги на Свещеното писание и превода на църковноправния сборник Номоканон.
Свети Методий Славянобългарски починал на 6 април 885 г. и бил погребан във Велеград (днешна Чехия), а според житието му – "лежи във великата моравска църква, от лявата страна, в стената зад олтара на света Богородица".
