Учителските заплати трябва да растат, но не за всички учители. Това заяви пред БНР Нели Колева, директор „Публични партньорства“ във фондация „Заедно в час“.
„Не виждам защо трябва да се вдигат заплатите на тези учители, чиито ученици ходят на частни уроци от трети клас, както и в училищата, които си пишат актив за споделените постижения между тях и частните школи“.
Тя коментира средния резултат от 3.93 на задължителната матура по български език и литература тази година.
„Оценката не е Добър 4 , а кръгла двойка. Скалата, на която пишем 3 в България е на 30%. Това е смехотворно. Всяко взискателно училище пише 3 на 60%. Дължим истината на обществото. Ако се въведе адекватната скала на оценяване, реалният резултат от матурите ще е Слаб 2“.
Работата на училището е да учи децата и ако методите, които се използват в момента, не работят, трябва да се намерят други, убедена е тя.
„Ако социалните системи не работят, трябва да бъдат преосмислени и променени. Да обвиняваме децата за провала на възрастните, това е абсолютно възмутително“.
Колева отбеляза още, че едва 7-8 % от зрелостниците тази година са от семейства с нисък социален статус.
„Да хвърлим вината върху 8, дори и 10 % от учениците за колективния провал, не е достойно“.
Учениците имат мотивация, когато виждат смисъл и полза, подчерта Нели Колева.
„Когато училището е място, в което не намират смисъл и това, което се преподава няма никаква връзка с реалния живот, а отношението на учителите ги кара да се чувстват така, все едно, че те са проблема, няма как да има мотивация“.
Няма да намерите нито един човек, работещ в сферата на образованието, който да приеме тези резултати с учудване, посочи още Колева.
„Българското образование се намира в 19 век на всички нива. Има нужда от спешни действия. Депреоритизирали сме бъдещето на държавата в лицето на най-мощния инструмент, с който разполага - образованието. Надявам се, че това дъно наистина ще разлюлее камбаната и всички ще започнем да се интересуваме“.
Колева смята, че е необходимо да се направи анализ какво се е случило и какво правят началните учители, което после се губи.
„Не става въпрос просто за една реформа. Учителската квалификация е ключова. Каква е ролята на училищните директори? Натрупала се е много инерция.
Докато смятаме, че добрата оценка е 50% успеваемост, и 10 хиляди лева да започнат да взимат учителите, те няма да имат стимул да произвеждат качество.
Въртим се в порочен кръг. Цената сега плащат децата, а след 10-20 години ще я плащаме и ние, които стоим и констатираме“.
Ситуацията, в която се намира държавата, е пряк резултат от ситуацията в образованието, отбеляза още тя.
Цялото интервю на Даниела Големинова с Нели Колева може да чуете в звуковия файл.
Едни от най-ниските резултати са в Пазарджик. Цанко Бангьозов, който е дългогодишен преподавател по български език и литература в Математическата гимназия, посочва като една от причините за това специфичния състав на областта – деца, за които българският език не е майчин.
„Тия деца не виждат смисъл и начин, по който да успеят в България. Този проблем се задълбочава. Училището беше неглижирано като социална институция 30 години“.
Лидия Сиракова, която също е преподавател, отбелязва, че учениците не ходят на училище и не желаят да слушат учителите.
„Те не желаят да учат. На учениците е позволено всичко. Училището и учителите нямат никакви права. Родителите – пълно безхаберие и липса на уважение“.
Учениците пък казват, че въобще не са се напрегнали. Приемат постигнатите резултати със смях.
„Ще бъркаме цимент в Германия“
Необходимо е да се промени порочната практика парите да вървят с ученика, смята Сиракова.
„Ако един ученик остане да повтаря, за него през следващата година министерството не плаща. Почти негласно е , че не могат да се пишат двойки“
Другият проблем е новият Закон за училищното и предучилищното образование, смята Бангьозов.
„Това специализиране на образованието и модулите в 11 и 12 клас за повечето от децата са нещо, без което могат. Махнаха историята и географията“
Целият репортаж може да чуете в звуковия файл.
