3
Преди 30 години едно пътуване променя и настоящето и бъдещето й.
Какъв беше поводът да дойдете в Америка и да се окаже, че българските мечти и проекти в един момент могат да добият американски измерения?
"Имаше международна конференция на архитектите в Чикаго и беше организирана екскурзия от Съюза на българските архитекти. За тази конференция бяхме цял самолет с български архитекти ,художници, които дойдохме в Чикаго на тази международна конференция. Ние се записахме за екскурзия по небостъргачите в центъра на Чикаго в “Джон Ханкок”На седемдесет и втория етаж беше апартаментът на декана на Архитектурния факултет на Илинойския университет по архитектура. В асансьора се запознахме с едно семейство американци”, разказа за "Закуска на тревата" арх. Велкова
Има хора, които мечтаят с години да получат американската възможност да реализират американската си мечта. Вие я получихте някак неочаквано и почти поднесена на тепсия?
"Бях с мъжа ми Любомир Велков Известен художник.Той също така правеше пространствено оформление. Ние с него се запознахме на една комисия по пространствено оформление, вътрешно обзавеждане. Имахме сходни професии, сходни интереси. И двамата не бяхме говорили изобщо за оставане в Америка или за американска мечта. Оказа се, че и той е имал тази мечта. И аз съм имала тази мечта. Но никой не е споделял. Не сме споделяли. Синът ни беше на три годинки. Ние го оставихме в България, когато дойдохме на тази конференция. А дъщеря ни е родена тука в Америка. И така стана, че тези хора направиха така , че ми предложиха работна виза веднага . Срещнаха ни с адвокат и ни оставиха, докато стане време за работната виза да е валидна, живяхме у тях, предоставиха ни дома си, хранеха ни всеки ден. Разбира се, и ние каквото можехме правехме. Два месеца изкарахме така, докато стане работната виза и след това работих за тяхната компания около седем години. Научих много неща, които са необходими за проектиране в Америка".
В кой момент усетихте, че наистина сте приета и че се чувствате наравно с всички останали мъже, които работиха там?
"За съжаление нямаше такова чувство. В началото бях много уплашена, езиковата бариера си оказваше доста влияние. Правех всичко възможно и работех денонощно, както се казва, за да докажа себе си и да докажа, че българските архитекти не са по лоши от американските. Затова трябваше двойно повече да работя от всички останали. Но ми беше много трудно да свикна с американския сарказъм. Плачейки се връщах в къщи, но на другия ден трябваше да продължа отново.”
Г-жо Велкова, вие проектирате сгради, но вие правите и вътрешно обзавеждане. Към кое от двете проявявате по голяма страст и по голяма любов?
"Двете вървят заедно. По някой път, когато се проектира сградата се започва от вътре. За да знаеш как да подредиш кухненските мебели в кухнята, трябва да започнеш от самите мебели, как да ги организираш, за да знаеш колко голяма да бъде стаята и пространството . Така че двете са свързани .”
Има ли разлика в българското и американското строителство при една къща?
"Да, всъщност строителството е доста различно. България е земетръсна зона, затова строителството е предимно от стоманобетон и стомана, бетон и монолитна конструкция. Докато в Америка само основите на къщите и на сградите са бетонни. Оттам нататък зависи от клиента. Става въпрос за обществени сгради. Някои клиенти строят цялата сграда от бетонови блокчета .Но при жилищните сгради в Америка само основите са от бетон , всичко останало е дървена конструкция, разказа още за "Хоризонт" арх. Велкова.
Още по темата в звуковия файл.
