Със 112 гласа "за", 53 "против" и 4-ма въздържали се парламентът прие на първо четене промени в Закона за защита на лицата, подаващи сигнали или публично оповестяващи информация за нарушения. Те са съобразени с критики по прилагане на европейска директива. Целта е да се осигури защита на хората, които сигнализират за нарушения, станали им известни в хода на тяхната работа. "Възраждане", БСП, "Има такъв народ" гласуваха против.
На практика това са работници, служители и други лица, изпълнители на граждански договори, външни консултанти, които са се сдобили с информация за нарушение, извършено от техния работодател или възложител.
Видовете нарушения, за които се прилага този режим са много и включват нарушения на трудовото законодателство, режима на обществените поръчки или защитата на потребителите. Като пример за защита може да се ползва служител на банков клон, който става свидетел как се прескачат задължителни проверки, свързани с мерки срещу изпирането на пари, или работник, който сигнализира за система полагане на задължителен, неплатен извънреден труд при своя работодател.
От "Възраждане", ГЕРБ и ИТН разкритикуваха възможността за отпадането на давността за подадените сигнали и смисъла на законопроекта.
Радомир Чолаков от ГЕРБ-СДС заяви:
"Гражданското общество в България изрази притеснения относно факта, че законът не дава възможност за докладване по анонимен път".
Цончо Ганев от "Възраждане":
"За пореден път в българския парламент се приемат закони, само защото някой в Брюксел е решил да ги въведе".
Тошко Йорданов коментира на свой ред: "Къде мога да подам сигнал за чекмеджето на Бойко Борисов, което по груби сметки, съдържа около 4 милиона лева, 10% са 400 000 мисля, че ще ни свършат работа".
