22
Българската шевица вдъхновява от векове. Многообразието на елементите ѝ е израз на богатата душевност и художествените заложби на българката и олицетворява постоянния стремеж към красота. Вече пет години Мария Гергова влага вдъхновение, талант и позитивна енергия в опит да пренесе шевиците в съвременния ни бит, изобразявайки ги върху стъклени съдове. И успява – радва мнозина, създавайки уникални предмети от стъкло.
Първия импулс получава от друга талантлива българка, която бродира шевици върху плетени маншети. Това кара Мария да се замисли – как да направи така, че елементите от шевицата да присъстват постоянно в ежедневието ни. Купува си книги с автентични мотиви, членува в няколко специализирани фейсбук групи и така успява постоянно да обогатява елементите, които пресъздава върху стъклото:
"Колкото са по-непопулярни, толкова е по-голям гъделът да ги пресъздам, защото са и по-различни, по-колоритни – нещо, което мен много ме удовлетворява след това, като видя как се получава върху стъклото. Популярните шевици в днешно време са навсякъде – върху различни неща ги пресъздават хората, не само върху дрехи. Аз държа това, което правя да остане във времето, затова и по-редките мотиви са ми по-ценни" – разказва Мария, която превръща хобито си в професия. Сама изобретява и трудоемката техника за рисуване върху стъкло:
"Обемната точка боя беше нещото, което измислих да изглежда реалистично за шевица. Не съм заимствала отникъде, мога спокойно да кажа, че си е моето нещо. Изработката на една чаша има 13 етапа – от тонирането на стъклото, до завършека на дантелите, които са ми слабост и навлязоха във времето при самото изпипване на съда докрай."
Работата е пипкава – украсата на един сервиз за вино например, отнема повече от месец. Но пък удовлетворението е голямо, особено когато успява да запечата върху стъклото старинен модел на шевица, предаван от поколение на поколение в някой български род.
"Като започнах преди 5 години, русенските шевици ми бяха много въздействащи. Сега, честно казано, пресътворявам много софийски, ямболски, елховски мотиви, а също – добруджански, самоковски. Но русенските си останаха в сърцето ми. Случвало се е да претворявам и мотиви, които са предавани в семейство дълги години – правила съм за сватба един мотив, който е предаван от баба на внучка, като това лично мен много ме беше трогнало преди време" – казва приложничката, а хората, които са се доверили на таланта ѝ, неизменно се завръщат – с поръчка, но за друг красив повод. Това ѝ дава стимул да влага душа в работата си:
"Самата енергия, която имат шевиците повече от 5 години не ме пуска и това е прекрасен заряд не само за душата ми. Да виждам, че се цени това, което правя, че остава във времето."
Вижте също:
Интервю: Мина Денева от БНР-Шумен
Текст: Елена Каркаланова
