Изявлението на Ахмед Доган, което прозвуча остро срещу Пеевски, идва в резултат и на знак от Турция. Изселнически организации не одобряват фигурата на Пеевски начело на партията и предупреждават, че няма да подкрепят ДПС на следващите избори. Пеевски беше пуснат напред да покаже какво може и той показа скандали, обиди, назидателен тон, публични забрани в медиите, безцеремонност и едно жалко престараване в изкуствения образ на евроатлантически глашатай.
Можем да гадаем защо Доган реши, че Пеевски може да се справи в реалната политика. Дали това е опит за изпиране на Пеевски пред американското посолство, като му се дава възможност да се кланя на Негово Превъзходителство посланик Кенет Мертен по стотина пъти на ден чрез направо обидни за интелекта клишета. Или пък наистина Пеевски има особена амбиция за власт и изисква властта от Доган. Джевдет Чакъров е интелигентен човек, но остава загадка ще се сдобие ли наистина с опция за фактическо ръководство на партията или ще му се наложи да се подчинява, а не да се разбира с Пеевски.
ДПС разполага с мрежи в цялото административно тяло на властта и във всички сектори, свързани пряко или косвено с функциите на държавата. Пеевски е инструментът, с който ДПС се превърна от етническа партия в корпорация. Вече никой не може да различи партията ли се ползва от Пеевски или Пеевски ползва партията! На Движението за права и свободи му беше позволено да получава каквото пожелае с идеята, че контролира национално отговорно турската етническа общност, която иначе би могла лесно да бъде употребена срещу сигурността на българската държава. И сега, когато България е в тежка политическа криза и се нуждае в максимална степен от повишеното внимание и от лоялността на ДПС, Ахмед Доган е в много сложно положение. Той трябва да устоява на силния натиск за прокарване на влияние от Турция, тоест да предпазва българския национален интерес от посегателства, същевременно да лавира така, че да задържи турския електорат, който пък от своя страна би приел за нещо напълно естествено едно покровителство на турската държава в смесените райони. Още повече, че част от електората живее в Турция.
Адски трудно е да управляваш подобен врящ котел от интереси, особено когато българската държава е опасно слаба и има нулева стратегия в сферата на сигурността. В същото време Турция налага неоосманизма като свързваща доктрина и план за регионална доминация, следва стратегия за запазване на турските етнически наличности, които са по рождение в страните от Балканския полуостров, но също така и насърчава организирането на своя нова диаспора на Балканите. Диаспора, която се състои от млади образовани хора, които имат бизнес съзнание и желание да развиват своите възможности като част от балканската география.
8,4% от населението на България са етнически турци, но неизвестен брой турски изселници от България живеят на територията на самата Турция. От населението на Северна Македония турци са 4%, в Косово – 2%, около 150 хиляди турци живеят в континенталната част на Гърция и 25 хиляди по гръцките острови. Турските демографи изчисляват, че най-малко 20% от населението в Турция има семейни връзки на Балканите. В един турски доклад посветен на турската общност в България, попаднах на следната фраза: "Турция е силен роднина." Тази фраза изчерпва хиляди думи.
Турция говори за Балканите в контекста на една споделена идентичност и се готви да доминира региона. Организация на турската диаспора на Балканите презентира привлекателно тезата "ние всички сме османци". Тази идентичност, казват представители на турската етническа общност, разположена на Балканите, не може да се обвърже с Турция. Защото "това е нещо много по-старо, много по-голямо." Такава е визията на неоосманистка Турция за Балканите и турската държава разширява методично своето влияние, като инвестира много активно в болници, училища, селско стопанство, джамии, банки и инфрастуктура.
В момента международното право няма никаква стойност. Действа се с формите на хибридната война, в които разузнаването е най-компетентата институция, ако, разбира се, разузнаването е качествено. Затова хора от разузнаването са по-ценни във външнополитическите ведомства отколкото чистите дипломати. Това, че дългогодишният шеф на MIT (разузнавателната служба на Турция) Хакан Фидан зае позицията на външен министър е изключителен ход на Ердоган. Това е доказано полезна формула. Хора, които се занимават по линия на специалните служби с външна политика, да стават министри на външните работи. Защото това са хора, чийто информационен и аналитичен капацитет надхвърля този на обикновените дипломати. Британският опит показва, че е свръхпродуктивно да се обединяват в една позиция, в една личност, компетентността по сигурността и уменията в дипломацията. Такъв човек е по-силен и в едната, и в другата област.
Турция има ясно очертана балканска политика, на чийто фон България трябва да успее да поддържа един деликатен етнополитически баланс. Като се има предвид, че България чрез невежи и продажни политически решения започва да се връзва към енергийната система на Турция, ДПС е призвано като българска национално отговорна партия да играе решаваща роля оттук нататък, в трусовия период на трансформация на света!
България се нуждае от партньорство с Турция. Но взаимодействието трябва да е интелигентно, предпазливо и виртуозно. За да бъде защитена териториалната цялост на България и да не бъдат поставени цели райони с гъстота на турския етнос под директното влияние на Турция. Големият въпрос е разполага ли България изобщо с някакво политическо знание или разполага само с чалга-компетентност за схеми по източване на държавата! Кога България ще има своя Хакан Фидан във външната политика?! България страда от много дълбоко, необезпокоявано и заразно невежество в политическата и управленската тъкан. Страда от зловещо корумпирани елити, които съзнателно ползват антиселекция в изпълнителната власт, като си поставят марионетки, за да си гарантират усвояване на ресурсите. Това е, което завлича страната на дъното, превръща я в безпомощна слугиня при всички взаимодействия с която и да е чужда дипломация, лишава държавата от всякаква възможност за напредък, държи я в блатото на менталната и икономическа неспособност, в състояние на безбъдеще.
*Коментарът изразява личната позиция на автора
