“Любов и орис” от Ася Сократова, докторант по съвременна история:
"Аз съм нещотърсач, някой път намирам нещо, което не съм търсила. Обичам да съчетавам историята с литературата. Omnia meа mеcum porta. Това доста добре ме описва като бродещ лист по света. 1200 думи са достатъчни хората да бъдат привлечени. Дисертацията ми е за историите между двете световни войни. Това са интересни десетилетия. Хората са били същите и има опасности, които крият нещата днес.
Във всяка от историята за хората, които пиша, има по две снимки от ДА "Архиви". Заглавието "Любов и орис", съдба. Читателите са развълнувани, че дадена история се е развила доста драматично, случвали са се доста несправедливи неща. Избрала съм историите, заради чистата любов във всяка една от тях.
За мен беше важно да покажа, че любовта е любов, когато има поне зрънце истинска любов. Книгата започва от българското Възраждане - Захари Зограф и Християния. Държах да избягам от клюкарщината и да взема само ценното от историите. Нямах нищо против да говорим за обикновени любовни истории - любовта не е само за великите личности. Последната бе историята на един мой роднина, брат на прабаба ми и това, което се е случило с него в две странички.
Всичко започна преди 7 години с историята на Ататюрк с Димитрина Ковачева, дъщеря на героя от войните ген. Стилиян Ковачев. Тя отговаря на няколко условия за да предизвика бум - обреченост, невъзможна любов. След това целта ми беше да търся непознати личности. Търсех български семейства, които са оцеляли. Не само писатели, а и политици. Търсих спомени на техни познати и приятели. Темата е неизчерпаема."
