Петък вечер в многомилионния космополитен Ню Йорк. Улиците в района на "Медисън Скуеър Гардън", "Брайънт Парк" и "Крайслър Билдинг" са оживени с бързащи хора. Седмицата приключва и вратите на уикенд емоциите постепенно се отварят. В тази атмосфера в централен район, на четвъртия етаж в сграда на 32-ра улица, в едно денс студио десетки забравят за грижите с помощта на магията на българския фолклор.
Елисавета Йорданова е ръководител на ансамбъл "Горанa Денс" вече 17 години. Това е танцов състав в Ню Йорк, основан от нея. Намирам я в една от многото й роли - в KTown Dance Studio - на четвъртия етаж на 38 W 32nd Street. Тя е част от екипа, който стои зад "Хоротека - Ню Йорк" - провеждащо се веднъж в месеца двучасово денс събитие, в което има танци за забавление, както и интерактивни уроци за нуждаещите се като мен. Зад инициативата стоят също Гергана Стоянчева и Ася Михова.
“Просто съм въодушевена. Всичко ми гори отвътре. Огънят, вътрешния огън гори, гори.”
Атмосферата на събитието, което започва в 18 ч. местно време, още от началото бе наелектризираща. Няма как да останете безучастни на плеядата от хора. И ако не сте сигурни как да подходите - може да разчитате на помощта от организаторите. Елисавета, като професионален танцьор с дългогодишен опит, е наясно със стъпките на поне 20 хора. И това определено е от полза.
“Ние знаем пет хора, които танцуваме на Нова година или по празници,” казва тя. “Само че сега има едно възраждане и в България, и тук, в Ню Йорк. Хората се връщат да слушат народна музика, да взимат класове. И ние решихме да показваме на всяка хоротека по две нови хорца и хората, които идват редовно, те вече ги знаят. Хубавото е това, че всеки път имаме нови хора и за тези нови хора имаме едно пространство странично, в което можем да ги инструктираме внимателно и бавно, за да могат да танцуват.”
А на какво се дължи това възраждане?
“Ами според мен, първо е връзката с България, защото не всички вече си ходят всяка година”, пояснява Елисавета.”Стана скъп и транспорт, и пребиваване, и животът тук, наеми и храни. И това е, че има липса на българска кухня. Ние предлагаме и храна. Днес имаме българска баница на масата. И разговора между хората. Ние имаме много млади хора, които са завършили образование в Ню Йорк и са останали да работят в Америка и те тук се срещат с други българи и си създават тяхната младежка българска общност. Практикуват си езика. Това мен лично страшно ме зарежда и ми дава мотивацията да продължа, защото е важно да знаем корените си.”
На Хоротеката се запознах със семейство Халови - майката Марияна, бащата Николай и двамата им сина Борис - на 13 и Емил - на 7.
“Забавно е,” казва Николай. “Срещаш нови хора и е социална дейност. Не да играеш сам, не да играеш с един човек. Винаги има повод да се запознаеш с нови хора.”
Марияна допълва:
“Това е добър начин да поддържаш форма, добра, физическа.”
Какво се харесва на децата? Научаването на нови танци и храната.
Освен с български семейства, се срещнах и с чужденци, сред които има и такива, които са се привързали към българската музика при гостуването на "Мистерията на българските гласове" в Америка през 70-те години. Един от американските фенове на българския фолклор е Пол Олсън, който ми се представи и като Павел. Бил е в България шест пъти.
“Влюбих се в българската фолк музика и танци, когато бях на 14, което е преди 58 години. Мисля си, че съм бил българин в предишния си живот. Имат специално значение за мен (българската фолк музика и танци). Има нещо в музиката, което ме грабва. Транспортира ме в щастливото ми място.”
Зараждането на идеята за Хоротеката всъщност идва от уроци по танци от друг стил. Елисавета споделя:
“Аз съм професионален танцьор и от пет години се занимавам с аржентинско танго. Преди две години отидох в Буенос Айрес да се уча и толкова бях въодушевена, че реших като се върна да направя социално събитие, каквото видях там. И така, в същото това студио направих това социално мероприятие. И тогава на социалните медии българите видяха различните клипове и казаха, ‘ама как така ти правиш танго, а не направиш нещо за нас?’”
Какво мотивира Елисавета да отделя време за Хоротеката въпреки многото си задачи в Ню Йорк?
“Усмивките на хората,” казва тя. “Това ми е било първото впечатление още когато започнах да бъда танцова учителка, че всички идват с багажа от ежедневието си и излизат от залата с усмивка на лицето. И когато видя, че аз мога да предложа нещо, което да направи 50 човека, 60 човека щастливи за два три часа в края на работната седмица, какво по - добро нещо да ме мотивира да продължавам да го правя.”
