Славната българска лекоатлетка Ивет Лалова-Колио взе участие като лектор в проведения съвсем наскоро форум в Лондон "Кариера и живот – защо в България“, организиран от платформата "България те иска", чиято цел е привличане обратно в Родината на успели в чужбина българи.
"Посветила съм живота си в преследване на високи постижения, вярвам, че когато споделяме грешките си, ние се учим", каза в своето изложение Ивет Лалова-Колио. На събитието присъства и кореспондентът на БНР в Лондон Веселин Паунов. В интервю за Националното радио бившата лекоатлетка разказа новото поприще като мотиватор.
За хора като Ивет Лалова тук в Обединеното кралство се казва, че са "национално съкровище". Тя е европейска шампионка на 100 метра спринт и 200 метра в зала, национална рекордьорка на България на 100 метра и 200 метра в зала. Участвала е на пет олимпиади, а тази година беше на Олимпиада за шести път, но в нова роля - специален репортер на Българската национална телевизия.
Тежка контузия на Олимпийските игри в Атина я извади от строя, но години по-късно след "рехабилитации, сълзи и пълзене", както самата тя се изрази, стана първата българка европейска шампионка на 100 метра през 2012 г. в Хелзинки.
На такъв форум, където става дума за компании, опитващи се да предложат примамливи позиции за успели българи в чужбина да се завърнат, изглежда, като че ли, на спорта тук не му е много мястото. Гадаейки, че може би става въпрос най-вече за треньори, се обърнах с първи въпрос към Ивет Лалова-Колио:
- Къде е мястото на спорта в тази инициатива?
- Ако целият този капацитет, който е извън границите на България, се завърне. Ако всички тези млади хора, които успяха навън, в най-различни сфери, дори и в спорта – всички тези треньори, защото имаме изключително успешни треньори извън границите на България – ако повечето от тях се завърнат и разкажат, покажат, споделят това, което са научили, аз вярвам, че България ще стане едно много по-различно място за живеене. Ще имаме много по-голям успех във всичко, не само в спорта. Но конкретно за спорта – да, определено повечето можещи треньори за съжаление потърсиха по-добри условия за работа навън и това се усеща. С безкрайно уважение към всички млади треньори, които, особено в леката атлетика, се борят, липсва ни едно обучение, липсва ни нещо, което да ни доближи повече до световния спорт.
- Сигурно не е достатъчно само добро желание и мотивация, вероятно са нужни и средства. Стигаме до генералния въпрос, какво липсва на българския спорт?
- То е много комплексно, но аз ще го събера в една дума – модернизация. Липсва тази модернизация, защото спортът е изправен пред тази трудност да бъде постоянно в крак с всички иновации, с всички изисквания от Олимпийския комитет, от всички други институции, т.е. какъв да бъде форматът на Олимпийските игри дори. Атлетиката в частност е изправена пред трудностите да трябва да се лиши от някои от своите дисциплини и се бори вече години наред тези дисциплини да останат в олимпийската програма. Това липсва, една модернизация и това ни откъсва много, защото аз вярвам, че не е само до пари. Пари има. Пари се намират, но трябва да се влагат в смислени проекти и в неща, които ще доведат до резултати, а не просто да се правят някакви неща. Това според мен е разликата. И ако се даде възможност на хора, които виждат нещата навън, които копират неща отвън, които имат идеи, които имат възможност да пренесат тези неща в България, да започне да се случва това обучение, тези дори "курсове" нека да ги наречем, възможност за някои от нашите треньори дори да излизат навън и да се обучават. Размяна на спортисти, възможност на децата да излязат навън също, да направят лагери, ако не могат да се класират за състезания. Изобщо, трябват много неща и те не са въпрос само на пари. Те са въпрос на една програма, която обаче трябва да е по-устойчива от едно правителство. Т.е. да не се сменят нещата на всеки две, три, четири години.
- Вашата мотивираща лекция на форума беше приета изключително добре от публиката. Един въпрос в личен план – накъде върви сега Ивет Лалова?
- Въвря напред към нови цели, с нови мечти, именно с идеята да развивам ето такава кариера като човек, който вдъхновява компании, хора, мениджъри. Работя със спортисти, работя с директори на компании. Опитвам се да им помагам и да ги подкрепям по пътя, по който те вървят, за да се научат да дават най-доброто от себе си. И да се спират възможно най-малко. Защото всички хора имаме много подобни лимити, всички със съмненията в себе си, с начина на възпитание, с някакви неща от миналото, с хора в живота ни, които не са вярвали в нас. Имаме тенденцията да не успяваме винаги да реализираме пълния си потенциал. Това е моето ново поприще – да помагам на хората да реализират пълния си и отвъд пълния си потенциал.
- А не ви ли сърби да се върнете отново на пистата като треньор?
- То е почти същото, но по-скоро като ментален треньор. Не вярвам, че от всеки добър спортист става добър треньор. И, знаейки как аз съм късала нервите на моите треньори, предпочитам да бъда ментален треньор.
Подробности чуйте в звуковия файл.
