Дълбоко в нас, невидим и често недооценен, живее свят от трилиони микроорганизми – нашият микробиом. Този миниатюрен космос от бактерии, гъбички и вируси е по-сложен, отколкото можем да си представим и влияе на почти всеки аспект от живота ни – от имунитета и храносмилането до настроението и когнитивните ни способности.
Но балансът в този свят е деликатен. Дисбиозата или нарушаването на този баланс, е като буря в микробната ни екосистема – едно състояние, което често остава скрито, но оказва дълбоко въздействие върху здравето ни. Може би сме се чувствали отпаднали, без очевидна причина или сме изпитвали чести стомашни неразположения – понякога тези сигнали идват от там, откъдето най-малко подозираме.
Още Хипократ е казал: "Всички болести започват в червата". Едва днес, с напредъка на науката, започваме да осъзнаваме колко прав е бил. Съвременните изследвания разкриват, че микробиомът не само регулира телесните функции, но и свързва ума и тялото в сложна, динамична мрежа.
Как можем да възстановим тази хармония? Как пробиотиците, хранителните ни навици и начинът на живот могат да помогнат? Възможно ли е наистина да повлияем на собствения си микробиом така, че да постигнем здраве и баланс?
На тези въпроси отговоря Светослав Попов – инженер микробиолог, магистър по биофармацевтична микробиология, член на управителния съвет на Българското дружество по пробиотична медицина.
"Микробоимът е нещо като мини супер компютър в човешкия организъм, който е невидим за нас, но пък той е в постоянен режим на работа, бди за нашето здраве.
Ние сме над 90 на сто бактерири и 10 на сто сме хора - тоест те са част от нас. А микробиомът започва да се формира още с нашето раждане, не е доказано, дали това става още вътреутробно, сформирането му е до три годишна възраст.
Това, че все по-често ражданията са секцио, доказано е, че това има отрицателен ефект върху микробиота, сподели Попов.
По думите му по-често се използва терминът микробиом, но всъщност това не е много правилно. Под микробиом се разбира в научен план гените на бактериите, които ни населяват, а самите бактериални клетки, които са върху нас и в нас е правилно да се казва - микробиот.
Стефан Попов е част от форума на Фондация "МОСТ" с председател Юлия Пискулийска, който тази година беше посветен на неравнопоставеностите в здравеопазването и актуалните медицински теми.
Светослав Стефанов Попов е роден на 27.10.1987 в Пловдив. Завършил е инженер микробиолог, магистър биофармацефтична микробиология. Започва професионалния си път в сферата на здравеопазването занимавайки се с ин.витро към една от най – големите частни болници в страната. В момента работи в областта на медицинския маркетинг. Част от управителния съвет на българско дружество по пробиотична медицина. Интереси: здраве, човешка микробиота; маркетинг.
Още по темата слушайте в звуковия файл.
