Средно 10,6% от домакинствата в ЕС не са били в състояние да задоволят енергийните си нужди през 2023 година по данни на Евростат.
Енергийната бедност възниква, когато едно домакинство не може да задоволи собствените си енергийни нужди.
Съществуват редица възможни опции за справяне с енергийната бедност в рамките на енергийната политика, социалната политика или комбинация от различни регулаторни решения. Конкретните мерки варират от регулиране на цените до данъчни облекчения, социални тарифи, подобрения на енергийната ефективност, спестяване на енергия и други. На фона на опасенията за сигурността на енергийните доставки, високите цени на енергията и продължаващия преход на ЕС към климатична неутралност, въпросът за енергийната бедност ще бъде от съществено значение през следващите години.
Данните на Евростат за 2023 година показват, че деветнайсет от държавите членки на ЕС отчитат под 10% от домакинствата, които изпитват невъзможност от задоволяване на енергийните си нужди. Сред тях, с най-нисък дял са Люксембург (2,1%), Финландия (2,6%), Словения (3,6%), Австрия (3,9%), Естония (4,1%) и Полша (4,7%).
Сред държавите с най-висок дял на домакинствата изправени пред енергийна бедност са Португалия (20,8%), Испания (20,8%), България (20,7%), Литва (20,0%) и Гърция (19,2%). Трябва да се отбележи, че България постига най-значим спад спрямо данните от 2014 година с почти 20 пункта (от 40.5% до 20.7%)
Докато държавите членки следват свои собствени подходи за справяне с проблема, през последните години, Европейската комисия обръща по-голямо внимание на енергийната бедност в контекста на политиките за енергийна ефективност, декарбонизация и преход към чиста енергия.
