Мексиканският писател, академик и есеист Гонсало Селорио е тазгодишният носител на Наградата "Сервантес" за 2025 година, обяви агенция EFE. Това е най-престижното отличие в испаноезичната литература, често наричано "Нобеловата награда на испанския свят". То се присъжда от Министерството на културата на Испания в чест на Мигел де Сервантес – смятан за баща на съвременния испански език.
Италианският философ Умберто Еко имал нужда да подремне в Мексико Сити. Влязъл в колата на Селорио, извадил сребърна монета, стиснал я в юмрука си и помолил писателя за минута тишина, за да заспи дълбоко. След 40 секунди монетата паднала на пода, философът се събудил, оправил колана си и попитал: "Накъде отиваме?"
Именно такива – понякога минималистични, но винаги човешки – са историите в "Лъжливи спомени", книга с документален характер, в която разказвачът пресъздава преживявания с някои от най-големите имена в литературата, като Габриел Гарсия Маркес, Хорхе Луис Борхес, Хуан Рулфо и Карлос Фуентес. А разказвачът е мексиканският писател Гонсало Селорио — един от най-уважаваните в съвременната испаноезична литература.
Автор е на романи, разкази и мемоари, в които реалността и личните преживявания се преплитат с поетичен език и интелектуална дълбочина. След тежка борба с рака писателят признава, че е "възкръснал чрез литературата" и продължава да живее като неин верен поклонник — както чрез писането, така и чрез преподаването ѝ.
След като чува, че е отличен с Наградата "Сервантес", го питат:
– Какво следва от утре?
Отговорът му е прост:
"Да пиша, да пиша и да пиша."
Гонсало Селорио е седмият мексиканец – носител на Наградата "Сервантес". Тя се присъжда от 1976 г. поравно на автори от Испания и Латинска Америка, подчертавайки общността на испанския език. Отличеният получава 125 000 евро и медал от испанския крал на церемония, която се провежда на 23 април – в деня на смъртта на Сервантес и Шекспир – символичния "Ден на книгата" в университета в Алкала де Енарес, родното място на Сервантес.
Тя не е просто литературно отличие, а символ на културното единство на испанския свят – на живата връзка между Европа и Латинска Америка чрез езика, разказа и въображението.
