Българско национално радио © 2020 Всички права са запазени

Коя е мома гражданка

Градският бит на българите от края на XIX и началото на XX век е представен в Дечковата къща в гр. Габрово.Снимки: Венета Николова
С развитието на занаяти, индустрия и пазарни отношения през ХІХ и началото на ХХ век все повече български села се превръщат в градове. Някои от тях като Габрово, Трявна, Тетевен, Троян все още официално се водят села. Но жителите им възприемат градски начин на живот, облекло, обзавеждане – често повлияни от модата в големите европейски градове. Как гледа на тези нови граждани преобладаващото все още селско население?
Граждани попадат рядко в песенни истории от традиционната селска култура. В един любовен сюжет селският младеж Нику „залюбил бяла гражданка”. Но неговата майка „не ще снаха гражданка, ами търси снаха селянка”. Тя намира „селска мома хубава”, бързо сгодява за нея сина си и дори го съветва повече да не минава край къщата на градското момиче. Въпреки това, той отива да се сбогува с любимата си. Заварва я разплакана от новината за неочакваната сватба. Той й признава, че трябва да се примири с избора на майка си, както изисква традиционното покорство. Но в деня на сватбата младежът побягва в планината и засвирва с кавал мелодия-зов към своята избраница. Незнайно как, тя чува, че любимият я чака край един извор и отива. Тази последна среща завършва трагично –
със самоубийство и на двамата влюбени.

Бързо развиващите се градове привличат жители от селата. Едни търсят там нов поминък. Други са привлечени от градския начин на живот. Песен разказва за селски младеж, който е получил по-добро образование и отива да работи в Габрово като учител. Младият Тодор в делник учи децата, а в празник се среща с младата габровка Йова, разказва песента. Когато съобщава на майка си, че иска да се ожени, тя се разтревожва: „за коя да те оженя, в село нямаш прилика”. Синът разкрива коя мома си е харесал в града. Но за беда, се оказва, че момичето е далечна роднина и женитбата е невъзможна. Очевидно задружните някога големи селски фамилии се разпръсват. Едни роднини се преселват в градовете, други остават в родното село, но връзките им се прекъсват. Следващите поколения роднини дори вече не се познават. За разкъсване на родовите връзки говори и друг песенен сюжет. Селско момиче пита преминаващ през селото кераджия (превозвач на стоки) дали като ходи из града, не е срещнал майка му и баща му. Родителите са заминали в града да търсят работа и отдавна не са се връщали. А дъщеря им, отглеждана от роднини в селото, знае за майка си само, че е хубава и горда. Представя си я обута в селски цървули и с пастирска тояга в ръка, но тоягата е „златна” – символ за мечтаното богатство.

Любопитен щрих от градските нрави от ХІХ и началото на ХХ век откриваме в още един женитбен сюжет. Този път и двамата млади са граждани. Девойката „откакто се е родила, слънце не е виждала” за разлика от селските момичета, работещи по полето.

Майка й я сгодява за градско момче-даскалче. В градските нрави учителят е престижен жених. Годеникът е достатъчно заможен, за да наеме за годежа четири файтона – типично градско возило, за разлика от селските каруци, които превозват роднините за годежи и сватби. Докато се разхождат с файтон – също типично градско развлечение – край тях минават „французи”, които си говорят на френски, твърди песента. По-вероятно е обаче това да са били образовани градски жители, увлечени от франкофонската мода на своето време. Прехода от селския към градски начин на живот откриваме и в някои от модерните навремето градски шлагери. В тях се преплитат отгласи от фолклора и от европейската шлагерна музика.

Румяна Панайотова

Още от категорията

Свети Панталеймон – лечител и покровител на бурите

На 27 юли, редом със Свети Климент Охридски и Светите Седмочисленици , Православната ни църква почита паметта и на Свети Великомъченик Пантелеймон. Името му означава всемилостив. Светецът бил известен сред народа като лекар и лечител, помагал..

публикувано на 27.07.20 в 04:50

Света Марина - покровителката на водите

На 17 юли православните християни почитат паметта на Света великомъченица Марина. В българските народни вярвания, светицата е наричана Огнена Марина и символизира небесния огън. Тя е покровителка на жътвата, нивите и сеитбите.  В този ден, според..

публикувано на 17.07.20 в 08:10

Самобитният майстор Стоян Маринов изработва носии за световните сцени

В деня на църковния празник Св. св. Петър и Павел (29 юни), наричан от народа ни Петровден , отбелязваме и Деня на занаятчиите. По българските земи съществуват древни занаятчийски традиции, свързани с ръчната изработка на ювелирни накити,..

публикувано на 29.06.20 в 06:00