\n

\n

"Мила Родино" е национален химн от 8 септември 1965 г. – датата, на която Президиумът на Народното събрание с указ обнародва новия химн на страната. Първото изпълнение е на следващия ден – 9 септември, на тържествата по повод 20-годишнината от социалистическата революция.
Преди това ролята на химн изпълняват няколко песни. Първият официален химн след Освобождението през 1878 г. е „Шуми Марица". Следва „Републико наша, здравей". Третият ни химн е „Българийо мила". Постепенно се стига до необходимостта от нов химн. Така се появява сегашният „Мила родино". \n

 

\n

Интересна е историята на тази стара българска песен. Авторът й Цветан Радославов е родом от Свищов, наследник на патриотичен род. Баща му и двамата му дядовци са не само богати и добре образовани хора. Имената им остават в българската история заради огромния принос в духовното и политическо съзряване на българите. За Цветан Радославов заниманията с наука и изкуство започват в ранна възраст. Негов частен учител по музика е Янко Мустаков – композитор, основател на първия хор у нас. През 1885 г. Цветан Радославов се записва като доброволец в Сръбско-българската война. По това време той е студент в Австрия. Още в кораба, на път за България, съчинява текста и мелодията на песен със заглавие "Горда Стара планина". По-късно учените ще установят, че музиката до голяма степен напомня хоро, популярно по онова време в родния му град. И текстът, и мелодията на първообраза са променяни многократно. Отначало заради факта, че песента започва да битува като народна. Намираме я в редица песнопойки и сборници, но без да е споменат автора. Дори сестрите на Цветан Радославов, които я пеели с удоволствие на всички семейни и обществени сбирки, доста късно научават, че е написана от техния по-голям брат. Известно е, че Цветан Радославов е бил изключително добре образован човек. Неговите биографи го наричат енциклопедист, блестящ учен от европейска величина. Защитил е докторат при бащата на съвременната научна психология – Вилхелм Вундт. Младият човек отказва предложенията за преподавателска кариера в няколко европейски столици и се завръща в родината. Работи като учител в Априловската гимназия в Габрово, после в Русе и София. Преподава западни и древни езици, психология, етика, логика.

\n

 

\n

Когато през 1964 г. социалистическото правителство обявява конкурс за химн, комисията не одобрява нито един от предложените варианти. По това време "Мила Родино" е позната в обработка на композитора Добри Христов, в която е използвана част от оригинала. Взето е решение песента да стане химн на Народната република. Текстът е преработен от поетите Димитър Методиев и Георги Джагаров. Запазена е първата фраза – "Горда Стара планина". Останалата част от куплета е променена, а за припев е взето едно от четиристишията в текста на Радославов. По-късно композиторите Филип Кутев и Александър Райчев правят в съавторство нова оркестрация.

\n

След демократичните промени през 1989 г. частта от текста, в която се казва "с нас Москва е в мир и в бой", отпада.

\n

Сега текстът на нашия химн е от един куплет с припев:

\n

    

\n

Горда Стара планина,

\n

до ней Дунава синей,

\n

слънце Тракия огрява,

\n

над Пирина пламеней.

\n

    

\n

Припев:

\n

    

\n

Мила Родино,

\n

ти си земен рай,

\n

твойта хубост, твойта прелест,

\n

ах, те нямат край…

\n

 

\n

Албена Безовска