В експозицията са показани над 40 уникални нейни притежания, обхванати от проекта. Сред тях е Енинският апостол от ХІ век – най-ранният известен ръкопис на кирилица на територията на България и най-ранният познат препис на Апостола у нас. Подобно на него, и Добрейшовото евангелие от ХІІІ в. е написано на пергамент. В изложбата има още Устав на Бачковския манастир от 1702 г. на грузински език, препис на Корана от ХV в., документи на османотурски език за историята на българските земи по време на петвековното османско владичество, но също и за историята на Австрия, Италия, Унгария, Гърция и Турция. Ето какво казва научният ръководител на проекта проф. Стоянка Кендерова:

„В резултат на работата на колегите през изтеклите две години бяха реставрирани около 12 хиляди и триста листа документи на османотурски език. Това беше една от основните части в изпълнението на този проект. Има документи, подбрани специално от някои европейски фондове в нашата сбирка: на Австрия, Унгария, Италия, Гърция, Албания. Всъщност всички документи, които са в тези фондове и се нуждаеха от реставрация, вече са реставрирани. В предишни години, преди изпълнението на проекта, бяхме заделили и много документи, които се отнасят за историята на селища в азиатската част на днешна Турция. Те също бяха реставрирани. Специално внимание беше обърнато на документи от българските фондове. Втората основна част от работата по проекта беше свързана с дигитализацията на най-ценните писмени паметници, съхранявани предимно в отдел „Славянски и чуждоезични ръкописи и старопечатни книги”. Част от тези дигитализирани ръкописи и старопечатни книги са показани в изложбата. Общо около 12 хиляди и сто кадъра документи от този отдел са дигитализирани. Самата експозиция, освен тези две основни части, които отразяват резултатите от нашата практическа работа, показва в табла и отделните й етапи.”

На тези табла снимки и текст разказват за подбора и научната обработка на документите, реставрацията, консервацията и опазването им, дигитализацията на редките и ценни екземпляри, възможностите за достъп до тях чрез дигитална библиотека.

„Имам удоволствието да припомня, че Народната библиотека спечели още един проект, за около половин милион лева – каза на откриването на изложбата просветният министър Даниел Вълчев. – И това, което днес виждаме, надявам се, ще убеди всички, че тези пари не отиват напразно. А тъкмо обратното, ще има един все по-широк достъп до най-ценните неща, които се пазят тук. Искам да ви поздравя за работата, която вие вършите – не по задължение, а по призвание. За това, че през тия трудни години Народната библиотека остана институция, която всички с голямо вълнение прекрачваме, поне за мен това е така, още от времето, когато бях студент.”

Венета Павлова
Снимки: автора