След дългогодишни дебати и съвместни усилия на експерти  в бранша, стратегическият план за развитието на културния туризъм в България е вече факт. Приетият от правителството документ залага на туристическото райониране на страната и на подобряването на инфраструктурата. 

Стратегията предвижда разделението на България на 13 културно-исторически области. На вниманието на туристите ще бъдат представени общо 300 археологически и исторически обекта,  разпръснати из цялата страна. Документът предвижда и подобряване на инфраструктурата, в т.ч. и на пътищата в страната, които на места са в доста окаяно състояние. А това до голяма степен затруднява достъпа до културните ни паметници и отблъсква туристите. До 2013 година за облагородяване на туристическите обекти и културно-историческите ни паметници са предвидени 200 млн. евро. Средствата ще бъдат осигурени от европейските фондове. Стратегията  за развитието на културния туризъм е разработена с финансовата подкрепа на правителството на Италия и е плод на тригодишните усилия на водещи български и италиански експерти. „Всъщност България и Италия са две от страните, съставящи съществена част от колосалното културно-историческо наследство на Европа” – каза зам.-министърът на културата Тодор Чобанов. За разлика от нас обаче, италианците имат дългогодишен опит в управлението на културните си паметници и превръщането им в атрактивни туристически обекти. А това става благодарение на успешното публично-частно партньорство. Затова  България ще ползва италианския модел на развитие на културния туризъм, който  залага на връзката между държавата и частния бизнес.

„Трябва да направим туристическо райониране в България, да създадем т.нар. диверсификация на туристическия продукт, така че всяка област да предлага разпознаваем, уникален и продаваем продукт – твърди Тодор Чобанов.  – Затова България е разделена на 13 туристически региона. Всеки от тях е уникален, съчетава природни и  исторически особености. Наблегнали сме на теми като възрожденски градове, наследството на Римската империя, крайбрежието на Дунав или на Черно море, древните столици по нашите земи и др. В плана за действие се набляга и върху инфраструктурата. Не става дума само за подобряването на пътищата, но и за ремонтиране и доизграждане на водопроводната мрежа, на пречиствателни станции...  За целта  отделните общини могат да разчитат на средства от еврофондовете.  В стратегията са очертани  и зоните с природно богатство, защото говорейки за културен туризъм, не може да не вземем под внимание природното  наследство на България и неговото опазване.” 

Според експерти чужденците, които пристигат у нас, за да се запознаят с културно-историческото ни наследство, харчат от 5 до 7 пъти повече от масовия турист. За съжаление културният туризъм заема едва 15 процента от общия дял на туристическата индустрия в страната.

„Един отделен том от стратегията е посветен на обектите, забележителни за културния туризъм – казва Тодор Чобанов. – България има над 40 хиляди исторически, етнографски, археологически обекти със значимост. Но  ние сме се спрели върху онези,  които са най-привлекателни и ще доведат туриста. И за всеки от тях е изготвено отделно „досие”, което включва цялостна информация къде се намира, какви са особеностите му, кой го стопанисва, достъпен ли е и т.н. И тези всички тези обекти са включени в отделните региони. Това ще улесни туроператорите и работещите в бранша, които  желаят да развиват успешен бизнес.”