На малката си територия България е събрала най-внушителните планини на Балканския полуостров. Името на региона е дала Стара планина, наричана още Балкан. Тя е най-дълга и монументална. Прекосява цяла България и я разполовява на Северна и Южна. Първенството по височина на Балканите държи Рила. Но съседната Пирин се извисява също така островърха и внушителна. Двете планини изпълват югозападния край на българската карта и като тяхно продължение се възприема планината Родопи. По-далеч от тях, на югоизток, опряна до Черно море, е най-полегатата Странджа. А най-малка е Витоша, която се извисява над столицата София. Това са най-емблематичните за българите планини, макар да има и други по-малки.

В традиционната ни култура планината се смята за свещено място. Още от най-древни времена хората вярвали, че като се издига високо към небето, планината се доближава до боговете. Навярно тази представа е вдъхновила едно народно предание за Родопа и Стара планина, наричана от древните траки Хемус или Хем. Двете планини били още деца. Но не какви да е, а деца на морски бог – може би защото в праисторически времена земите ни били покрити от море. Хемус бил по-големият брат, а Родопа – по-малката сестра. Двамата по цял ден играели безгрижно. Веднъж им хрумнало на игра да имитират старите богове. Хем си направил дълга бяла брада, а Родопа разпуснала русите си коси. Но дръзката им игра разгневила Стария Бог – владетел на света. В яростта си той превърнал Родопа в красива планина със заоблени форми. Като видял това, брат й Хемус се вкаменил от ужас и така се преобразил също в планина – по мъжки величествена и сурова. И за да е още по-сурово наказанието, богът разделил двете планини с обширната Тракийска низина.

„Семейна драма” се разиграва и в едно предание за планините Рила и Пирин. Младата красива и работна девойка Рилка си харесала непознат младеж на име Пирин и пожелала да се ожени за него. Той също се влюбил в нея. Но родителите на Рилка не се съгласили да дадат дъщеря си на непознатия. Затова двамата млади тайно избягали далеч и се оженили без родителска благословия и без сватба. Скоро им се родили две деца – син, когото нарекли Искър, и дъщеря, която кръстили Места. И докато майка им се грижела за тях и за дома, баща им ходел на лов. Двете деца били толкова буйни, че веднъж се скарали и понечили да се сбият. Безсилна да ги укроти, майка им отчаяно изрекла проклятие – Господ да ги раздели и никога повече да не се видят, а самата нея Бог да вкамени, за да не жали за децата си. Проклятието се сбъднало – Рилка се превърнала в планината Рила, а синът й Искър в буйна река, която извира от Рила и тече на север. Дъщерята Места пък се преобразила в по-кротка река, която тече на юг. Баща им в това време бил на лов по на юг, но проклятието застигнало и него – той се превърнал в планината Пирин, край която преминава река Места. Така преданието за семейната драма разделя бащата от сина и му позволява да вижда само дъщеря си. Затова Пирин винаги е мрачен откъм страната, с която е обърнат към някогашната си жена – Рила.

И народните песни очовечават планините в различни житейски истории. В един песенен текст Стара планина се провиква към съседната Витоша – „Заспала ли си, Витош-планино?”. А тя отговаря, че не спи, а е уморена, защото е посрещала гости от Пирин планина, наричана „Ирин-Пирин”. Витоша се оплаква, че гостите са изгорили зелената й гора и са изпекли нейните рунести агнета, за да пируват из планината. В друга песен пък Стара планина „осиновява” бебето на млада жена, която е откарана в робство. Майката връзва бебешка люлка между две ели и моли „Стара планина, стара майчица” да отгледа сина й. Планината му дарява чудодейната си сила. Момчето за три месеца пораснало колкото за три години, а до деветата си година – колкото млад и юначен ерген.